— Келтон, не мога да повярвам!
Калан посочи с глава ножа, който току-що беше подала на Сирила.
— Това е келтонски нож.
— Много хора носят оръжия, изработени в Келтон. Те са едни от най-добрите. Това едва ли е достатъчно доказателство за подобно тежко обвинение.
Калан стоеше напълно неподвижна. Сирила беше твърде развълнувана, за да се замисли какви чувства се крият зад зелените очи насреща й. Гласът на Майката Изповедник бе равен и безстрастен:
— Баща ми ме е учил, че Келтонците нападат само по две причини. Първо, от завист и, второ, когато са изкушени от слабостта на противника. Казваше още, че и в двата случая най-напред се опитват да убият най-силните, възможно най-високопоставените сред враговете си. В момента Галеа е по-силна откогато и да било и този летен фестивал го показва. Ти си причината за тяхната завист и символът на чуждата сила. Баща ми все повтаряше, че човек трябва да държи Келтонците винаги под око, че никога не бива да се обръща с гръб към тях. Ако отблъснеш първия им удар, това само изостря апетита им. И тогава те се свиват някъде и чакат — чакат момента, когато ще проявиш слабост. За да нападнат отново.
Измамата на Дрефан беше вбесила Сирила дотам, че тя вече не можеше да се владее. Думите се изляха от устата й почти без да ги чува.
— Не бих могла да знам какво е казал баща ни. Никога не съм имала възможността да бъда учена от него. Беше ни отнет от Изповедник.
Лицето на Калан се промени. Изповедническото спокойствие и хлад бяха изместени от лишен от време поглед, от искрена добронамереност, която някак не пасваше на годините й.
— Може би, Кралице Сирила, добрите духове са решили да ти спестят онова, на което той би могъл да те научи и наместо това са избрали да научи мен. Бъди благодарна, че са се отнесли към теб толкова благосклонно. Съмнявам се, че неговите уроци биха те направили особено щастлива. Поне мен не успяха. Освен може би тази вечер, давайки ми възможност да ти спася живота. Моля те, не се огорчавай. Остани в мир със себе си и се наслаждавай на онова, което имаш — любовта на своя народ. Това е твоето семейство.
Калан се накани да си върви, но Сирила нежно я хвана за ръката и я дръпна настрани, докато неколцина от присъстващите се заеха да изнасят тялото на Дрефан от залата.
— Прости ми, Калан. — Пръстите й си играеха с панделката, която украсяваше талията й. — Беше грешка да насочвам към теб гнева, предназначен за Дрефан.
— Разбирам, Сирила. На твое място сигурно бих реагирала по същия начин. В очите ти прочетох чувствата ти към Дрефан. Не очаквам да се радваш на онова, което направих току-що. Прости ми, че донесох мъка в твоя дом в деня, в който би трябвало сърцето ти да е изпълнено с най-светла радост. Но се притеснявах, че всяко забавяне би могло да се окаже фатално.
Калан беше накарала Сирила да се почувства като по-малката сестра. Кралицата погледна красивата млада жена, която стоеше величествено пред нея. Калан беше на възраст да си избере съпруг. Може би вече дори го бе направила. Та тя познаваше толкова много хора! Майка й трябва да е била на същите години, когато отне бащата на Сирила за себе си. Толкова млада!
Докато потъваше в дълбоките зелени очи на сестра си, Сирила започна да се успокоява, гневът й към Дрефан постепенно се уталожи. Тази млада жена, нейната сестра, й беше спасила живота. Калан е знаела, че няма да получи благодарност, че с действията си най-вероятно ще изплаши Кралицата, че е възможно дори да предизвика омразата й. Толкова млада! Сирила се изчерви от срам заради собствения си егоизъм. За пръв път се усмихна на Калан.
— Сигурно Уиборн не ти е преподавал само страшни неща.
— Единственото, на което искаше да ме научи, бе да убивам. Кого, кога, как да убия. Бъди благодарна, че не си слушала уроците му и че никога не си имала нужда от тях. При мен е по-различно. И се страхувам, че това е още началото, че тепърва ще ми се налага да използвам онова, на което ме е научил.
Сирила се намръщи. Та нали Калан е Изповедник, а не убийца.
— Защо говориш такива неща?
— Ние сме убедени, че разкрихме заговор. Но няма да кажа нищо повече, докато не разбера какво се крие в основата му и докато не намеря доказателства. Имам предчувствие, че всичко това ще предизвика буря, каквато не сме виждали никога преди.
Сирила докосна сестра си по бузата. Нещо, което си позволяваше за пръв път.
— Калан, моля те, остани. Нека прекараме заедно останалата част от вечерта.
Калан отново сложи непроницаемата си маска на Изповедник.
— Не мога. Моето присъствие само ще убие празничното настроение на хората. Благодаря ти за предложението, но е по-добре да те оставя да споделиш без мен радостта на хората. Аз само ще разваля всичко.