— Глупости, нищо няма да развалиш!
— Повече от всичко на света ми се иска да си права, но знам, че не си. Помни какво казваше баща ни: винаги дръж под око Келтонците. Трябва да тръгвам. Назрява някакъв проблем и трябва да се погрижа Изповедниците да разберат за какво точно се касае. Преди да се върна в Ейдиндрил, ще посетя Келтон, за да проверя някои мои подозрения. Ще ги предупредя това, което стана, да не се повтаря. Ще уведомя Съвета за днешните ти неприятности. Всички трябва да внимават с Келтон. Когато научат за това в Ейдиндрил, сигурна съм, че нещата ще се променят.
— Благодаря ти, Майко Изповедник — каза простичко Кралицата и с това даде израз на дълбокото си уважение към сестра си. Очите на Сирила дълго следваха Калан и магьосника. Може би това бе най-съкровеният разговор, който някога беше имала със своята полусестра. Летният фестивал не й донесе много радост, след като Калан си тръгна. Толкова млада и в същото време толкова възрастна!
Предишния ден, когато трябваше да се яви пред Съвета, Сирила с изненада установи, че той не е председателстван от Майката Изповедник. Никой не знаеше къде е тя. Би трябвало да се очаква да отсъства по време на падането на Ейдиндрил; често й се налагаше да отсъства в изпълнение на изповедническите си задължения и сега вероятно правеше всичко, което е по силите й, за да спре нападението на Д’Хара. Всички Изповедници воюваха ожесточено с ордите на Д’Хара. Сирила беше сигурна, че Калан е сред най-ревностните бойци срещу нападателя и че ще използва, когато е необходимо, уроците на баща им. Но това, че тя не се върна в Ейдиндрил, след като Д’Хара се оттегли, беше обезпокоително. Може би не й беше стигнало времето. Сирила се страхуваше да не би Калан да е била убита от четворка. Д’Хара беше осъдила всички Изповедници на смърт и ги преследваше безмилостно. Галеа беше предложила убежище на Изповедниците, но въпреки всичко четворките все успяваха да ги открият и се разправяха с тях жестоко и безмилостно. Още по-лошо — освен Майката Изповедник на събранието на Съвета не присъстваше и магьосник. По цялото тяло на Сирила пробягаха ледени тръпки, когато установи и тази втора липса. Тя усети как отсъствието на Изповедника и магьосника създава истински вакуум. По-късно, когато видя кой ще ръководи заседанието, я обзе силна тревога. На председателския стол седеше Великият принц Фирен, владетелят на Келтон. Този, за когото бе дошла да търси наказание, същият той щеше да взема решения по исканията й. Беше потресена да го види на стола, където обикновено седеше Майката Изповедник. По всичко личеше, че това събрание на Съвета няма да протече както би трябвало.
Въпреки това реши да не се впечатлява от присъствието му и постави твърдо исканията си пред останалата част от Съвета. В отговор принц Фирен стана и я обвини в предателство срещу Средната земя. С нечувана наглост той й приписа вината за неща, извършени от самия него. Не се посвени да стигне още по-далеч — да заяви пред Съвета, че Келтон не е извършвал никакво нападение, а просто се е самозащитавал срещу нападението на съседите си. В своята реч той не пропусна да изтъкне злото, което причиняват жените във властта. Съветът беше съгласен с всяка негова дума. Изобщо не позволиха на Кралица Сирила да представи доказателствата си. Тя стоеше зашеметена и безмълвна. След като Съветът изслуша обвиненията на Фирен, веднага я обяви за виновна и я осъди на смърт чрез обезглавяване.
Къде беше Калан? Къде бяха магьосниците?
Видението на лейди Бивинвиър се оказа истина. Сирила трябваше да се вслуша в думите й и да вземе предпазни мерки. Предупреждението на Калан също се оказа истина — първия път Келтон бяха нападнали от завист, а сега, година по-късно, направиха втори удар.
Гвардията на Галеа беше строена в огромния двор, готова незабавно да ескортира Сирила до двореца. Тя трябваше да мобилизира защитниците на страната си, преди да са пристигнали войниците, които се очакваше да изпрати Съветът за нея. Но вече беше късно. При прочитането на присъдата до ушите й достигнаха ужасните звуци на битка. Битка, помисли си тя горчиво. Не беше битка, а клане. Нейният ескадрон чакаше в двора без оръжията си, в знак на уважение и почит към своята Кралица. Открит жест на несъгласие с волята на Съвета на Средната земя. Кралица Сирила застана до прозореца с двама войници от двете й страни. Потрепери от ужас при гледката на клането. Неколцина от нейните войници се хвърлиха храбро в ръкопашен бой, но нямаха никакъв шанс. Срещу всеки от тях имаше по петима. Тя не можеше да разбере дали в хаоса някой е успял да избяга. Надяваше се да е така. Молеше се и Харолд да е сред спасилите се. Белият сняг, който покриваше земята, се обагри в червено. Беше ужасена от това масово избиване на хора. Единствената проява на милосърдие беше бързината, с която убиваха.