Накараха я да падне на колене пред Съвета. Принц Фирен намота дългата й коса на китката си и я отряза със собствения си меч. Тя остана коленичила в тишината с гордо изправена глава в чест на своя народ, в чест на мъжете, които видя да умират. Отрязаха косите й къси като на кухненска прислужница.
Само преди час се бе надявала, че краят на изпитанията за нейния народ наближава. Сега знаеше със сигурност, че трудностите едва започват.
Силните пръсти, които стискаха ръцете й, я блъснаха през малка желязна врата. Тя простена от болка. На отсрещната страна на коридора беше опряна грубо изработена подвижна стълба. Стражът, който носеше ключовете, отново се замъчи с ръждясала ключалка. Започна да псува и проклина отдавна неизползвания механизъм. Той, както и останалите около нея, приличаха на Келтонци. Не видя нито един от войниците на Ейдиндрил. Повечето, тя бе сигурна в това, бяха избити при превземането на Ейдиндрил от Д’Хара. Накрая ключалката щракна и зад вратата зейна мрачна дупка. Сирила се държеше на краката си само защото силните ръце, вкопчени в нея, не я пускаха. Щяха да я затворят тук, в тази влажна тъмна дупка. При плъховете. Щеше й се да може да стои сама на краката си. Та нали е Кралица! Но пулсът й не можеше да се успокои.
— Как смееш да хвърляш една дама в дупка, пълна с плъхове?
Принц Фирен се доближи до черната паст. Постави едната си ръка на хълбока, а с другата взе факла от стената.
— Плъхове ли? Това ли те притеснява, милейди? Плъховете? — Той се усмихна подигравателно. Беше прекалено млад, за да е толкова безочлив. Ако ръцете й бяха свободни, щеше да го зашлеви през лицето. — Позволи ми да осъществя страховете ти, Кралице Сирила!
Той хвърли факлата в мрака. Докато падаше, тя освети няколко лица. Нечий едър юмрук успя да я хване. В ямата имаше неколцина мъже. Може би около десет. Принц Фирен се облегна на вратата и гласът му отекна в мрака.
— Кралицата се страхува, че долу можело да има плъхове!
— Плъхове ли? — излая един глас от дупката. — Тук няма никакви плъхове. Вече. Изядохме ги всичките.
Ръката на принца, изящна, с бели къдрици, надиплени около китката, все още бе отпусната край хълбока. В гласа му прозвучаха нотки на престорена загриженост.
— Видя ли? Мъжете казаха, че няма плъхове. Надявам се, че това те успокоява, милейди!
Тя се взря в дупката, осветена слабо от факлата, след това стрелна с очи Фирен.
— Кои са тези мъже?
— Неколцина убийци и изнасилвачи, които очакват обезглавяването си също като теб. Истински подли животни всъщност. Както можеш да очакваш, нямах достатъчно време, за да се запозная с присъдите им. Страхувам се, че докато си в дупката, те ще имат възможност да се възползват от теб.
До ушите й долетя зловещ хилеж.
— Сигурен съм, че присъствието на една Кралица сред тях ще подобри настроението им.
Сирила с усилие накара думите да излязат от устата й.
— Искам отделна килия!
Смехът му внезапно секна.
— Искаш! Ти искаш? — Той я удари през лицето. — Вече нищо не можеш да искаш! Ти си една най-обикновена престъпница, отвратителна убийца на моя народ! Ти беше обвинена и осъдена!
Лицето й пламна от плесницата му.
— Не можеш да ме оставиш тук с тези мъже! — Едва доловимият й шепот беше изпълнен с ужас. Тя знаеше че няма надежда за спасение, но все пак думите се изплъзнаха от устата й.
Фирен се загърна грижливо с пелерината си и се изправи, напълно спокоен. Гласът му прозвуча остър като бръснач.
— Хей, вие, няма да обезчестите една дама, нали?
Откъм ямата се чу смях.
— Не, разбира се! Никой от нас не иска да го обезглавят два пъти!
— Ще се отнасяте ли с нея както подобава? — В гласа му прозвуча заплаха. Сирила усети, че в ъгълчето на устата й потече гореща, солена кръв.
— Фирен, не можеш да постъпиш така с мен! Ще поискам незабавно да бъдеш обезглавен!
— Пак започваш с това „искам“! Защо мислиш, че няма да го направя? — Той отново посегна да я удари, но после се отказа и лицето му се озари от престорена усмивка. — Виждаш ли? Първо твърдеше, че си невинна и че не трябва да бъдеш екзекутирана, но явно вече си размислила. След няколко дни с тях там долу сама ще молиш да бъдеш обезглавена. Горещо ще желаеш да ти бъде дадена възможност да признаеш предателството си, преди всички те да са дошли да присъстват на екзекуцията ти. Освен това си имам и друга работа. Нямам време за глупости точно сега. Ще бъдеш обезглавена, когато преценя, че съм достатъчно свободен.