— Заключват ли? Какво означава това?
— Ключалката е нещо, с което затваряш вратата така, че да не се отваря лесно. Каменните помещения, където вкарват крадците, имат врата, която те не могат да отворят отвътре. Вратата има ключалка и човек трябва да има ключ за нея, правилния ключ, за да може да я отвори. Едва тогава може да излезе.
Чандален огледа страничната уличка, тръгваща зад ъгъла на една ковашка работилница, и продължи по главната улица.
— По-добре да умра, отколкото да бъда заключен в стая.
— Ако крадецът е откраднал не от когото трябва или пък ако е нямал късмет, точно такава съдба го сполетява.
Чандален измърмори нещо под носа си. Калан не мислеше, че се справя особено успешно с обясненията. Явно цялата система му се струваше напълно неприложима и безполезна.
— При нас нещата са измислени по-добре. Правим каквото си поискаме. Всеки изработва онова, от което има нужда. Не се специализираме в отделни дейности. Търгуваме за съвсем малко неща. При нас е по-добре.
— Вие постъпвате по същия начин, Чандален! Може да не си давате сметка, но го правите.
— Не е вярно. При нас всеки може да прави много неща. Учим децата си да могат да правят всичко сами.
— И при вас има разделение. Ето например ти си ловец. Нещо повече, ти си защитник на своя народ — Калан посочи с ръка наоколо. — Всички тези мъже са били войници. Обучавали са ги как да пазят народа си. И ти си войник също като тях. Силен си, служиш си еднакво добре и с лъка, и с копието, винаги се стремиш да предвиждаш всички възможности за нападение над твоя народ.
Чандален спря и се замисли. Заедно с него спря и скърцането от допира на снегоходките му по земята.
— Но само аз съм такъв, защото съм силен и мъдър. При другите хора от моя народ не е така.
— Напротив, Чандален, при всички е така. Нисел е лечителка, тя се е научила да помага на хората, когато са болни или ранени. През по-голямата част от времето си тя прави точно това. Тя как се изхранва?
— Онези, които лекува, й дават всичко необходимо. Ако пък се случи никой да не се нуждае от помощта й, тогава онези, които имат достатъчно храна, й дават. Защото Нисел трябва винаги да е нахранена, за да може да ни помага.
— Видя ли? Тези, които тя лекува, й плащат с хляб от тава, което е същото като тук, само дето тук хората плащат с пари. Тъй като тя се е научила да върши добре една работа в полза на селото, всички останали й дават по нещо, за да може тя да е при вас, когато има нужда от нея. Тук това се нарича данък. Всеки плаща по малко за общото благо, за да подпомогне издръжката на онези, които работят за всички хора.
— И ти ли така си изкарваш прехраната? Всички хора дават по нещо за теб, също като нас, когато дойде в селото, за да ни създадеш неприятности.
Калан с облекчение отбеляза, че за пръв път в гласа му не прозвучаха нотки на враждебност, когато заговори за това.
— Да.
Чандален оглеждаше счупените прозорците по фасадите на двуетажните сгради, които ставаха все по-големи и богато украсени. Двойните метални врати навсякъде бяха избити от пантите си. Стигнаха до една красива сграда, пред която бяха нахвърлени маси, столове, прибори, съдове, покривки, бродирани с червени рози. Явно последното имаше връзка с името на странноприемницата „Червената роза“. Всичко беше изпотрошено, захвърлено на улицата и покрито със сняг.
През дупката на вратата се виждаше трупът на кухненския помощник, строполил се върху пода. Очите му все още се взираха в тавана и в тях се четеше ужасът от последното нещо, което е видял, преди да умре. Беше на не повече от дванадесет години.
— Но това се отнася само за ловците и за Нисел — продължи Чандален, след като известно време бе мълчал замислено. — Останалите нямат някаква работа, в която единствени са най-добри.
— Всеки има такава работа, Чандален. Жените пекат хляб, мъжете правят оръжия. В природата е същото. Някои растения имат нужда от влага, други от повече суша. Едни животни ядат трева, други — буболечки, трети — други животни. Всяко нещо си има своето място. Жените раждат деца, мъжете… — Калан спря с ръце на кръста и се загледа в купчината трупове пред тях. — А мъжете, изглежда са дошли тук, за да избият всички. Виждаш ли, Чандален, отличителната черта на жените е, че раждат деца, създават живот, а мъжете го отнемат. — Калан притисна юмрук в корема си. Изведнъж й прилоша. Едва се задържа да не припадне, зави й се свят. Чандален я погледна с крайчеца на окото си.
— Пилето би казал да не съдим за всички по онова, което само някои правят. А и жените не могат да създадат живот сами. Мъжете също имат известно участие в това.