Ричард дълго я гледа, преди да отпие от водата. Сипа малко в шепата си, както Калан го беше учила, и понамокри слепоочията си, за да се охлади, след това приглади и косите си с влажна ръка. Закачи отново мяха на седлото си.
— И какво точно се е случило тук?
Вирна посочи с ръка от югоизток към югозапад.
— Тук, където ивицата земя беше най-тясна, се биха не само войските, но и магьосниците. Всеки се опитваше да попречи на другия да напредне. Магьосниците хвърляха заклинания, използваха всякакви видове магии, за да вземат надмощие над враговете си. И двете страни прилагаха в еднаква степен невъобразими подлости и ужасии. Резултатите от всичко това са пред нас.
— Искаш да кажеш, че магията и заклинанията все още действат?
— При това с неотслабваща сила!
— Но как е възможно? Нима не могат да се изтощят? Да изчезнат?
— Може би — въздъхна Сестра Вирна. — Ако не бяха направили нови, за да подсилят предишните. За целта измислиха съоръжения, поддържащи силата на магията им.
— Какви съоръжения?
Сестра Вирна пак гледаше съсредоточено в нищото. Или в неща, които той не можеше да види.
— Кулите на вечната смърт — прошепна тя.
Ричард погали Бони по врата и търпеливо изчака Сестрата да продължи. Накрая тя се отърси от мислите си, въздъхна дълбоко и каза:
— От едното море до другото двете страни построиха редици от Кули, противостоящи една на друга. Вложиха в тях своята магьосническа сила. Кулите започват от морето и стигат едновременно до тази долина. Но заради силата, вградена в тях, нито една от страните не може да стигне достатъчно близко до края, за да довърши първа своята последна Кула. Това, над което толкова дълго се трудиха, завърши със задънена улица, никоя от страните не успя да дострои последната си Кула. И така се стигна до място, в което магията отслабна. Празно пространство.
Ричард се раздвижи на седлото си.
— Щом има подобно празно пространство, защо хората не могат да минават?
— Това е просто отслабване на пълната сила на редицата. Линията на вечната смърт е непроходима и от двете страни. Тя минава през хълмове и планини, стига до самия край на сушата и отива отвъд, в морето, където постепенно затихва. Да влезеш вътре, означава да предизвикаш урагана от заклинания, магията. Всеки, който се осмели да го направи, ще бъде убит. Още по-страшно — може да се окаже осъден на вечно скиталчество в неизбродимата мъгла. Тук, в тази Долина, мъртвата точка пречи на завършването на последната Кула на всяка от враждуващите страни. С последната Кула би могла да се затвори линията на вечната смърт. Но заклинанията се носят в празното пространство като облаци, развявани от вятъра по време на буря, блъскат се едно в друго и понякога се срещат. Тъй като тук силата на магията е по-малка, родените с дарба могат да преминат през една просека. Тя никога не остава на едно и също място. Заклинанията не винаги могат да се видят. Трябва да се почувстват. С дарбата. Въпреки това не е лесно.
— Значи затова Сестрите на светлината успяват да преминат отвъд. Защото притежават дарбата.
— Да, но не повече от два пъти. Магията се научава да те открива. Преди много години Сестрите, които отиваха в Новия свят и се връщаха в Стария, ги пращаха обратно в Новия по други задачи. Никоя от тях не се завърна втория път. — Тя извърна поглед от него и потъна в необятната пустош наоколо. — Те са някъде тук. Никога няма да бъдат открити или спасени. Кулите на вечната смърт и техните бури са ги взели за свои пленници.
Ричард изчака погледа й отново да се спре върху него.
— Може би, Сестро, те са се разбунтували и са решили да не се връщат. Как би могла да знаеш?
Лицето й помръкна.
— Знаем. Някои Сестри са ги видели, докато са прекосявали Долината. — Тя наведе глава към далечината. — И аз самата съм виждала няколко.
— Съжалявам, Сестро Вирна.
Ричард си мислеше за Зед. Калан трябваше да го открие и да му разкаже какво се е случило. С усилие прогони мъчителния спомен за Калан.
— Значи магьосник може да премине отвъд?
— Не магьосник в пълната му сила. След като обучим някой, който притежава дарбата, да я управлява, той трябва да си тръгне веднага, преди силата му да се е развила напълно. Нали целта на цялата линия е да пречи на магьосниците да я преминават. Магьосник, който владее пълната си сила, може да привлече заклинанията като магнит метални стружки. Магията търси именно магьосниците. Нали точно заради тях бяха издигнати Кулите. Те ще бъдат изгубени също както всеки, който не притежава дарбата и не може да почувства къде минава просеката с отслабналата магия. Ако притежаваш твърде малко или твърде много сила, си загубен. Точно затова онези, които започнаха Кулите, не могат да довършат последната. Магията на магьосниците от противниковия лагер им пречи. Целият им труд приключва с това.