Ричард почувства как надеждата му се изпарява. Ако Калан наистина успее да изпълни молбата му и да потърси стария му приятел, Зед няма да може да направи нищо, за да му помогне. Преглъщайки тежката мисъл, той вдигна ръка към гърдите си и напипа драконовия зъб.
— Ами по въздуха? Дали не може да се прелети отгоре?
Тя поклати глава.
— Заклинания има и във въздуха над морето. Нищо, което лети, не може да се издигне достатъчно високо, за да ги премине.
— А по море? Може ли да се плува толкова навътре, че да бъдат заобиколени?
Сестра Вирна сви рамене.
— Чувала съм, че през всичкото това време било правено подобно нещо веднъж-два пъти. Но не съм го видяла с очите си. Виждала съм кораби, които са тръгвали навътре в морето, за да се опитат да заобиколят заклинанията, но не съм била свидетел на завръщането на никой от тях.
Ричард хвърли поглед назад през рамото си, но не видя нищо.
— Може ли… някой да те последва?
— Един или двама души, ако вървят достатъчно плътно зад теб. Ако са повече, ще се загубят. Въздушните ями между заклинанията не са толкова широки, за да позволят повече хора да вървят заедно.
Ричард дълго мисли над думите й.
— Защо никой не е разрушил Кулите, щом заклинанията могат да се разпръскват?
— Опитахме. Нищо не стана.
— Това, че вие не сте успели да намерите начин, Сестро, не означава, че не може да стане изобщо.
Тя го погледна строго.
— Кулите и заклинанията са създадени не само с помощта на Адитивна, но и на Субстрактивна магия!
Субстрактивна магия! Как са могли старите магьосници да се научат да я използват? Магьосниците не би трябвало да я владеят. Но, от друга страна, Мрачният Рал я владееше. Този път Ричард каза по-любезно:
— Как Кулите предпазват заклинанията от разпръскване?
Сестра Вирна запремята юздата на коня си в ръка.
— Във всяка Кула е вградена магьосническа сила на живота.
Независимо от горещината Ричард усети как се вледенява.
— Искаш да кажеш, че във всяка от тези Кули се съдържа жизнената сила на по един магьосник?
— По-лошо. На по много магьосници.
Ричард се замисли за магьосниците, пожертвали жизнената си сила за тези Кули.
— Колко близо са Кулите една до друга?
— Не може да се каже точно. Възможно е да са на няколко километра разстояние, но може и да са на броени метри. Разположени са според линията на земната сила. Не можем да разгадаем смисъла на това подреждане. Никой не знае със сигурност точния им брой. Знаем за съществуването само на няколко в тази Долина.
Ричард се изправи на седлото си.
— По пътя си ще срещнем ли някоя Кула?
— Не може да се каже. Празните пространства непрекъснато се преместват. Понякога се случва някоя Кула буквално да изскочи пред носа ти. На идване видях една. Има Сестри, които не са успели да видят нито една. Надявам се да не видя друга!
Ричард изведнъж осъзна, че е стиснал здраво дръжката на меча. Релефните букви на думата „Истина“ се врязваха в плътта му. Той отпусна юмрук.
— И така, с какво може да се очаква, че ще се сблъскаме?
Сестра Вирна се огледа и после спря очи върху него.
— Има различни заклинания. Има заклинания на отчаянието. Застигне ли те някое от тях, оставаш завинаги да се носиш из мъглата, изпаднал в непреодолимо отчаяние. Има заклинания на радостта и щастието. Тогава за вечни времена си изгубен в море от радост и песни. Има и на разрушението. Те могат да те разкъсат на парчета. Има такива, които те карат да виждаш неща, от които се страхуваш. Карат те да бягаш до полуда. Има и други, които те изкушават с неща, за които винаги си мечтал. Ако се поддадеш на желанието си… — Тя се наведе към него. — Трябва да се движиш плътно зад мен и да не спираш да вървиш. Трябва да потиснеш всяко желание, което се надигне в теб, всеки страх и копнеж. Разбираш ли?
Ричард кимна. Сестра Вирна обърна очи към миражите, които танцуваха пред тях. Лицето й не издаваше никакви чувства. Стори му се, че някъде далеч на хоризонта преминаха черни и зловещи гръмотевични облаци. Ричард бе убеден, че всъщност не са облаци, а магии. Когато Бони вдигна глава, той я погали успокоително по врата. След малко пак погледна Сестра Вирна. Тя не беше помръднала.
— Какво чакаш, Сестро? Да ти дойде смелост ли?