— Кои са Джакопо? — Калан познаваше всички народи в Средната земя, но не беше чувала за такъв.
— Те живеели на запад, там, където някога беше границата.
Калан се намръщи и опита да си представи картата на Средната земя.
— Никой не живее на запад. След земите на Калните е само Дивото.
Чандален я погледна изпод вежди.
— Джакопо били едри хора. — Той показа с ръка над главата си. — И миролюбиви, като Бантак и нашия народ. Но станало така, че обявили война на Калните. Никой от нашите не разбрал защо, но всички били много изплашени. По цели нощи не мигвали от ужас, че на следващия ден Джакопо могат да ги нападнат отново. Те наистина нападнали селото, изклали мъжете и отвлекли жените, за да им… правят такива неща. — Чандален посочи с ръка към вратата на придворните дами.
— За да ги изнасилват — каза Калан с мъртъв глас. — Думата е „изнасилват“.
Чандален кимна.
— Джакопо искали да направят това на нашите жени. Те пленили много от тях и ги изнасилили. — Той пак погледна към вратата. — Също както тези жени тук. Разбираш ли? Били изнасилвани от много мъже един след друг и накрая убити. Тогава Калните не били толкова добри воини, каквито сме ние сега, какъвто съм аз. — Той отново си пое въздух, изпъчи гърди и след малко изпусна въздуха от дробовете си. — Дотогава никога не ни се било налагало да се бием. Нашият народ не искал да води войни. Всички смятали, че това е лошо. Но Джакопо направили така, че да поискаме да се бием. Сред отвлечените жени била и баба ми, жената на моя дядо, майката на моя баща. Дядо ми дал клетва да изпрати всички Джакопо в света на духовете. Събрал мъжете, чиито майки, съпруги и дъщери били отвлечени, и… — Той избърса челото си, сякаш се потеше.
Калан сложи ръка на рамото му. Той за пръв път не се стегна.
— Разбирам те, Чандален.
— Дядо ми поискал да се свика Съвещание с духовете на предците, което се състояло незабавно. Той ридал пред тях за жена си и ги помолил да го научат как да спре Джакопо. Духовете му казали, че трябва първо да спре да плаче. Докато битката приключи.
Калан придърпа кожената яка около врата си.
— И моят баща казваше нещо подобно. Според него не бива да се проливат сълзи за онези, които вече са в земята, преди да си отмъстил на хората, които са ги вкарали там. После винаги ще имаш достатъчно време за сълзи.
Чандален я погледна одобрително.
— Баща ти е бил мъдър човек!
Калан го изчака да събере мислите си и да продължи.
— Духовете на предците навестявали дядо ми всяка нощ. Казвали му какво да прави, учели го да убива. Съветвали го как да обучи хората си. Научили го да маже с кал лицето си и да лепи по себе си трева и клонки, за да е незабележим. Нашите мъже станали като сенки. Джакопо не можели да ги видят дори от най-близко разстояние. Дядо и неговите мъже започнали своята война с Джакопо. Война, която се водела не по правилата на Джакопо, а такава, на каквато духовете научили Калните. Джакопо нападали денем, защото били многобройни и не се страхували от нашия народ. Духовете казали на дядо, че не бива да се бием с тях по техните правила, а да ги накараме да се страхуват от нас нощем, в пустите тревисти полета, да започнат да се стряскат при всеки писък на птица, крякане на жаба или цвъртене на буболечка.
Срещу всеки от Калните имало по петима от Джакопо. Те затова и не се страхували от нас, защото били пет пъти повече. Калните започнали да избиват Джакопо, докато онези били на лов или обработвали нивите си, или се грижели за животните си, или пък спели. Който и да е Джакопо. Всички Джакопо. Не се опитвали да се бият с тях. Направо ги убивали. Докато не останал нито един Джакопо. Всички отишли в света на духовете.
Калан за миг се запита дали са избивали и деца, но веднага след това сама си отговори. Та нали този народ вече не съществуваше. В главата й изникна нещо друго, на което я беше учил баща й: ако си принуден да започнеш война, твой дълг е да не проявяваш никаква милост. Към теб със сигурност никой няма да е милостив, а направиш ли го, ще се превърнеш във враг на своя народ, не по-малък от нападателя. Защото твоите братя ще трябва да платят грешката ти с живота си.
— Разбирам те, Чандален. Твоите хора са направили единственото, което са могли. Дядо ти е направил необходимото, за да защити народа си. Моят баща също ми е казвал, че ако ти обявят война, трябва да направиш така, че за онзи, който те е нападнал, войната да стане най-ужасният кошмар. Иначе победата ще бъде за неприятеля.
— Вижда се, че баща ти е познавал духовете на предците. Добре е направил, че ти е предал техните уроци — в гласа му прозвуча известна топлота. — Но аз знам, че тези уроци са трудни за прилагане и могат да те накарат да станеш прекалено корав с хората.