— Това е самата истина, знам го прекрасно. Твоят дядо, Чандален, е гордост за народа на Калните. Сигурна съм, че след като всичко е свършило, той е пролял много сълзи за загиналите.
Чандален отвърза кожения ремък от врата си и отметна назад наметалото, оставяйки го да се свлече на пода. Беше облечен в тежка кожена туника от еленова кожа и панталон от същия плат. Под двете му мишници, завързан със стегнато изплетено конопено въже, висеше по един костен нож. Остриетата и на двата бяха добре заточени, а дръжките обвити плътно със същото конопено въже за по-добро захващане. Накрая завършваха с черни пера.
Чандален потупа единия нож.
— Този е от дядо ми. — След това докосна и другия. — А този от баща ми. Някой ден, когато имам силен син, той ще носи моя нож и ножа на баща ми, а ножът на дядо ми ще бъде заровен в земята, за да намери покой.
Когато видя тези ножове за пръв път, Калан си помисли, че са ритуални. Сега я озари ужасяващото прозрение, че не са. Бяха истински оръжия: оръжия на духовете.
— Какви са тези пера?
Той погали перата на ножа под дясното си рамо.
— Пилето ми ги даде. От гарван са.
За Калните гарванът беше сред най-могъщите духове. Образът му се свързваше със смъртта. Докато си мислеше колко тъжно е да носиш със себе си ножове, направени от костите на своя баща и дядо, тя осъзна, че всъщност това е голяма чест за Чандален. Затова не каза нищо — не искаше да накърнява вярванията му.
— За мен е чест, Чандален, че си извикал със себе си духовете на предците си, за да ме пазят.
Чандален не изглеждаше доволен.
— Пилето каза, че ти принадлежиш към народа на Калните и че аз трябва да те защитавам. Затова ги взех със себе си. Това е мой дълг. — Той отново прокара пръсти по ножа на дядо си. — Дядо ми учеше баща ми и чичо ми Тофалар, мъжа, когото ти уби, да бъдат защитници на нашия народ. — Докосна другия нож. — Баща ми предаде знанието на мен! Аз ще науча своя бъдещ син и един ден той ще носи със себе си моя дух, за да защитава с него народа ни така, както го защитавам аз. От времето, когато избихме Джакопо, не допускаме много чужденци в земите си. Духовете на предците ни учат, че да поканиш чужденец в къщата си, е все едно да поискаш среща със самата смърт. Духовете казват истината! Ти доведе Ричард Избухливия в селото ни, а заради него дойде Мрачният Рал и изби толкова много от нашите.
Най-накрая го каза! Задължението на Чандален беше да защитава своя народ и след като бяха избити толкова много, а той не беше успял да направи нищо, се чувстваше виновен.
— Духовете на предците ни помогнаха да спасим народа на Калните, Чандален, и толкова други народи. Те разбраха, че Ричард е искрен, че рискува живота си, също като теб, за да спаси онези, които не желаят да водят войни.
— Когато Мрачният Рал дойде в селото и започна да избива нашите хора, Ричард Избухливият беше в къщата на духовете и не се притече на помощ! Не пожела да се бие. Допусна смъртта на много хора.
— Искаш ли да знаеш защо? — Калан изчака отговора му, но след като той не каза нищо, продължи: — Духовете му казаха, че ако излезе да се бие с Мрачния Рал, това ще означава, че се съобразява с неговите правила, че Мрачният Рал диктува условията. В този случай Ричард щеше да умре и по този начин нямаше да може да помогне на никого повече. Духовете му казаха, че ако иска да победи Мрачния Рал и да спаси останалите хора от народа на Калните, не трябва да се бие по правилата на врага си, а трябва да изчака момента, в който ще може да наложи своите. Същото, което са казали и на дядо ти.
Чандален я погледна недоверчиво.
— Така казва той.
— Аз бях там, Чандален. Чух думите им. Ричард искаше да се бие. Той дори зарида от отчаяние, когато духовете му казаха да не отива. Точно в този момент не можеше да се попречи с нищо на Мрачния Рал. Ричард не беше виновен. Нито пък вие. Нямаше как да го спрете. Нито вие, нито Ричард. Ако беше опитал, щеше да загине. Мрачният Рал щеше да спечели.
Чандален се наведе към нея.
— Ако не го беше довела в селото ни, това нямаше да се случи. Мрачният Рал нямаше да дойде да го търси при нас.
Калан се стегна.
— Чандален, знаеш ли с какво се занимавам? Каква е моята мисия?
— Да. Както и всички други Изповедници, ти караш хората да се страхуват от теб. И понеже ги е страх, правят всичко, което им кажеш!
— Донякъде си прав! Аз стоя начело на Съвета на Средната земя. Представлявам всички народи и защитавам правата им. Давам възможност на по-малките, като този на Калните, да живеят според собствените си разбирания!
— Ние можем сами да се грижим за себе си!