Настъпи пълна тишина.
Чандален тръгна бавно към стълбището, плъзгайки скришом ръка по гладкия парапет. Тя гледаше облачетата дим, излизащи от устата му. След малко той проговори бавно:
— Ти ме мислиш за твърдоглав. Аз също те мисля за твърдоглава. Може би бащите ни е трябвало да ни научат, наред с всичко останало, че понякога хората постъпват по определен начин не защото са твърдоглави, а защото ги е страх за онези, които трябва да защитават. Може би е време да погледнем един на друг не като груби, безчувствени създания, а като хора, които правят най-доброто, на което са способни, за да запазят народите си.
На устните на Калан най-неочаквано се появи усмивка.
— Може би Чандален не е толкова непрозорлив, за колкото го мислех. Обещавам за себе си да се опитам да гледам с по-добри очи. Да те видя като онзи мъж на честта, който си.
Той кимна, след това на неговите устни също се появи усмивка.
— Май излиза, че Ричард Избухливият не е чак такъв глупак. — Той стисна перилото и надникна към долния етаж. — Веднъж ми каза, че ако някога му се наложи да избира човек, до когото да застане в бой, би избрал Чандален.
— Така е — тихо каза тя. — Ричард не е глупав.
— Освен това той пожертва себе си като твой другар. Спаси мъжете ни от участта да бъдат избрани. Иначе със сигурност ти би избрала някой от тях за свой другар, тъй като нашите мъже са силни. — В гласа му прозвуча гордост. — Може би щеше да избереш мен, за да имаш най-силния баща за децата си. Но Ричард ме спаси!
Калан не можа да сдържи усмивката си, докато той тръгваше нагоре по стълбата.
— Съжалявам, ако мислиш, че да бъдеш мой другар е толкова тежко бреме!
Чандален се доближи до нея. За миг остана неподвижен, вгледа се в очите й, а после започна да отвързва каишката от дясното си рамо, за да освободи костения нож. Подаде й го.
— За дядо би било чест да се грижи за теб. Да пази един от своите хора, един от Калните.
Той отметна наметалото й назад, над лявото рамо.
— Чандален, не мога да приема това. То принадлежи на духа на твоя дядо.
Той не обърна внимание на думите й, а завърза каишката за ръката й.
— С мен е духът на моя баща и аз съм достатъчно силен. Ти се бориш, за да защитаваш моя народ. Дядо би поискал да бъде с теб в твоята борба. Това ще бъде чест за него!
Калан повдигна ръка, за да може той да завърже добре каишката.
— За мен е чест духът на дядо ти да бъде винаги с мен!
— Това е добре. Отсега нататък ще е твой дълг да се бориш, както се е борил дядо ми, за да защитаваш нашия народ. — Той вдигна дясната си ръка и я сложи върху ножа. — Закълни се, че ще изпълняваш своя дълг!
— Аз вече съм положила клетва да защитавам Калните и другите народи от Средната земя. Винаги съм се борила и ще продължавам да се боря за всички вас!
Той стисна ръката й върху ножа.
— Закълни се пред Чандален!
Тя дълго се взира в сериозното му лице.
— Имаш моята дума, Чандален. Кълна се пред теб!
Той се усмихна, отпускайки наметалото над рамото й.
— Чандален ще благодари на Ричард Избухливия, когато го види отново, защото ме спаси от това да бъда избран за другар на Майката Изповедник. Желая му щастие, той също се бори за Калните, както Пилето ни каза!
Калан се загърна.
— Облечи се, не бих искала да замръзнеш. Все пак трябва да ме заведеш до Ейдиндрил.
Той кимна и леко усмихнат, вдигна пелерината и я метна върху раменете си. Щом погледна към вратата, от усмивката му не остана и следа.
— Някой е бил тук, след това.
Калан се намръщи.
— Какво те кара да мислиш така?
— Ти защо затвори вратата, след като излезе от стаята?
— От уважение към мъртвите!
— Когато дойдохме, вратите бяха затворени. Изнасилвачите на жени не уважават жертвите си. Те не биха затворили вратите! По-скоро биха предпочели всеки да види какво се направили. Някой друг е бил тук след тях и е затворил вратите. Човек, който изпитва уважение към мъртвите!
Калан също погледна към вратата.
— Сигурно си прав. — Тя поклати глава. — Онези, които са направили всичко това, наистина не биха затворили вратите.
Чандален се наведе над парапета и погледна надолу към празното стълбище.
— Защо искаше да дойдем тук?
— Защото трябва да знам какво се е случило с тези хора!
— Ти познаваш тези чужденци, нали? Затова сме в тази къща.
Калан погледна към стъпалата, които водеха към горния етаж.
— Защото трябва да разбера дали Кралицата също е била убита!
Той я погледна през рамо.
— Тя означава ли нещо за теб?
Калан усети учестеното биене на сърцето си.