— Къде е брат ти?
— Ще дойде. Тръгна по друг път. Да огледа още веднъж следите. — Той подсмъркна и погледна вратата на другата стая. — Къде е Чандален?
— Тръгна да ви търси.
— Значи ще се появят всеки момент. Брат ми не е далеч.
— Какво открихте?
— Още мъртви хора.
Явно в момента не му се говореше за това. Калан реши да почака, докато Чандален се върне с Тосидин, и тогава да ги разпитва.
— Сложих вода за чай.
Той кимна и й се усмихна широко.
— Няма да е зле да пийнем нещо горещо.
Калан се наведе над огъня и с една ръка изсипа малко чай във водата, докато с другата придържаше назад косата си.
— Имаш хубав задник — чу тя гласа му зад себе си.
Тя се изправи и го погледна.
— Моля? Какво каза?
Приндин посочи към нея.
— Казах, че имаш хубав задник. Добре оформен.
Калан се беше научила да не се стряска или обижда от странните обичаи на различните народи в Средната земя. За мъж от народа на Калните да се възхищава гласно от гърдите на някоя жена означаваше, че я смята за способна да бъде добра и пълноценна майка, която ще може да храни децата му. Това беше комплимент, предизвикващ широки усмивки на лицата на близките на жената, към която е отправен. Сигурен начин един ухажор да се сприятели с бащата. В същото време да поискаш да видиш някоя жена с измити от кал коси бе все едно да я помолиш да извърши нещо ужасно срамно. Изобщо Калните имаха странни разбирания по сексуалните въпроси. Калан неведнъж се бе изчервявала, чувайки от устата на Веселан някоя особено цветуща подробност от интимния й живот със Савидлин. Още по-лошо — тя го правеше дори пред него.
Докато Калан гледаше Приндин, пред очите й отново изплуваха образите на трите млади момичета в двореца. Макар той да не бе изразил възторга си от нейния бюст, тя подозираше, че комплимент за бедрата и задните части означава същото. Знаеше, че това ни най-малко не е проява на неуважение към нея. Но въпреки това искрящата му усмивка я накара да потръпне. Може би просто бе станала много чувствителна от толкова смърт наоколо. Но той не беше видял мъртвите жени горе.
Усмивката на Приндин като че помръкна и той внимателно попита:
— Изглеждаш изненадана от думите ми. Нима Ричард Избухливият никога не ти го е казвал?
Калан търсеше подходящи думи, опитвайки се да се измъкне с достойнство от ситуацията.
— Никога не ми го е казвал толкова направо.
— Но тогава други мъже сигурно са ти го казвали. Наистина е прекалено хубав, за да не го забележи човек. Изпълва ме с желание да… — Той се намръщи объркан. — Не знам думата за…
Лицето й се изпълни с кръв и тя пристъпи към него.
— Приндин! — След миг се овладя, отпусна свитите си юмруци и гласът й отново стана спокоен: — Приндин, аз съм Майката Изповедник!
Той кимна и усмивката отново грейна на лицето му.
— Да, знам, но освен това си и жена и тялото ти…
— Приндин!
Той запримига срещу нея, а тя стисна зъби.
— В твоята страна може да е прието да се говори с една жена по този начин, но в другите части на Средната земя това е съвсем неприемливо и дори обидно. Много обидно. Освен това аз съм Майката Изповедник и не би трябвало да допускам да се говори така с мен.
Усмивката му изчезна внезапно.
— Но нали вече принадлежиш към народа на Калните!
— Да, така е, но въпреки това си оставам Майката Изповедник!
Лицето му стана бяло като платно.
— Аз те обидих. — Той стана от пейката и коленичи пред нея. — Прости ми, моля те, нямах намерение да проявявам неуважение. Исках само да ти кажа колко много те харесвам!
Лицето й беше червено и смутено. Беше го направила. Беше го унижила.
— Разбирам, Приндин. Знам, че думите ти бяха искрени, но не бива да говориш така пред чужденци. Друга жена може да не те разбере и да се обиди жестоко.
Още малко и той щеше да избухне в сълзи.
— Не знаех. Моля те, кажи, че прощаваш на Приндин. — Той сграбчи ръката й с треперещи пръсти.
— Да… разбира се, знам, че не си искал да ме обидиш. — Тя го хвана за китките и се опита да го вдигне от краката си. — Прощавам ти!
В рамката на вратата се появи Чандален. Лицето му беше мрачно. Хвърли бърз поглед на Приндин, след което я изгледа внимателно.
— Какво става тук?
— Нищо! — Тя тъкмо успя да вдигне Приндин на крака, когато и брат му влезе в стаята. — Но ще трябва да си поговорим за това как трябва да се разговаря с една дама в Средната земя. Има неща, които вие тримата трябва да научите, за да не си създадете неприятности един ден. — Тя приглади панталона си, все още усещайки местата, където Приндин я бе стиснал болезнено за краката. После се изправи. — Разкажете ми какво открихте.