Чандален погледна Приндин смразяващо.
— Какво си направил?
Приндин отстъпи крачка назад, но не посмя да вдигне очи от пода.
— Не знаех, че не е редно. Казах й, че има хубав…
— Вече ти казах, че няма нищо — прекъсна го Калан. — Само дребно недоразумение. Забрави го! — Тя се обърна към огъня. — Направих горещ чай. Намерете чаши, ето, там на пода има някакви. Докато си изпием чая, можете да ми разкажете кой какво е видял.
Тосидин отиде за чашите, като на разминаване с брат си го перна по тила и го сгълча шепнешком. Чандален свали кожената си наметка и протегна ръце към огъня. Братята донесоха чашите, Приндин разтъркваше тила си. Всеки взе по една.
За да докаже на всички, че Приндин не е загубил по никакъв начин честта си пред нея, тя насочи вниманието си и първия си въпрос към него.
— Приндин, ти какво откри?
Той хвърли бърз поглед на другите двама, след което лицето му стана сериозно.
— Клането е станало преди десет, може би двадесет дни. Вражеските сили са настъпвали главно от изток. Има обаче и следи от север и юг. В проходите на планината са станали битки. Онези жители, които не са били убити, са се опитали да избягат, но са били настигнати. Притиснати от врага, са се сражавали до последния човек. Все повече и повече войници са прииждали от юг, за да се включат в главната битка, която е станала тук. След като са победили зад крепостните стени и са избили хората в планината, враговете са се оттеглили. Накрая всички заедно са тръгнали на изток.
Тосидин се наведе леко напред.
— Преди да тръгнат, са изтеглили своите мъртви от града. Използвали са каруци. Предполагам, че им е отнело около два дни. Имало е много убити. Много хиляди. Битката явно е била жестока. Нападателите са загубили повече хора от нападнатите.
— Къде са телата? — попита тя.
— В една урва близо до източния проход в планината — каза Приндин. — Каруците с телата са се движели по пътя, след което товарът е бил изсипван в урвата. Сега всичко е почти заравнено, така че не може да се каже колко е била дълбока урвата.
— Как изглеждат войниците? — Калан отпи от чая си. Държеше чашата с две ръце, за да се стопли. — Как са облечени?
Приндин бръкна под ризата си и извади сгънато парче плат, подгизнало от кръв. Подаде го на Калан.
— Видях колове, на върховете на които се развяваха такива парчета плат. Много от мъжете носеха дрехи, върху които имаше същите знаци, но не искахме да взимаме дрехи от мъртвите.
Калан разгъна знамето и се вгледа ужасена в червения триъгълник в ръцете си. В средата имаше черен щит, върху който се виждаше сребърна буква. Буквата „Р“. Беше бойно знаме с щита и знака на рода Рал.
— Войници от Д’Хара — прошепна тя. — Как е възможно? — Тя го погледна. — Нямаше ли Келтонци?
Тримата мъже се спогледаха. Явно не разбираха какво ги пита. Не бяха чували за такъв народ.
— Имаше войници и с по-различни дрехи — каза Приндин. — Но повечето бяха от тези. Върху дрехите и щитовете им се виждаха такива знаци.
— И според вас всички са тръгнали на изток, така ли?
Тосидин кимна.
— Не знам как да ти кажа точния им брой, но са били толкова много, че ако застанеш на широкия път, по който са тръгнали, и седиш на едно и също място, ще вървят покрай теб цял ден.
— Освен това — добави Приндин, — докато са вървели, към тях са се присъединявали и други войници. От север са дошли още.
Калан замислено присви очи.
— Имали ли са много каруци? Големи каруци?
Приндин се засмя.
— Най-вероятно стотици. Тези мъже не носят нищо на ръка. Използват каруци. Побеждават, защото са много. Но иначе са мързеливи. Возят се в каруци или пък ги използват, за да им пренасят багажа.
— За да се поддържа толкова многобройна армия, са нужни много продоволствия. Това, че се возят в каруци, запазва силите им за битката.
— И ги прави лениви — възрази Чандален. — Ако сам се грижиш за онова, което ти е нужно, както правим ние, ставаш силен. Ако не се грижиш за нищо или пътуваш с каруца или на кон, се изнежваш. Тези мъже не са силни като нас.
— Били са достатъчно силни, за да унищожат града — каза Калан и го погледна изпод вежди. — Достатъчно, за да спечелят битката и да унищожат враговете си до крак.
— Само защото са много — не се отказваше Чандален. — Също като Джакопо. А не защото са силни или добри войници.
— Големият брой — каза Калан тихо — сам по себе си представлява сила.