Ричард усети, че се изчервява.
— Любовта е повече от това!
— Ах, да, ти познаваш добре любовта, нали? Ти също скоро ще потърсиш забрава в чифт хубави крака. Много скоро.
Ричард пак се изчерви, но този път от изблик на внезапен гняв. Сестра Вирна изведнъж спря. Вдигна очи. Черният облак се завъртя над тях и ги захлупи. Някъде много отдалеч чу глас, който го викаше.
— Нещо не е наред — прошепна Сестра Вирна.
— Какво е това?
Тя не му обърна внимание и пришпори Джесъп, като този път зави наляво.
— Оттук!
Пред тях падна светкавица. В земята се вряза заслепяваща мълния, която вдигна фонтан от тебеширено бяла пръст нагоре към небето. От удара всичко наоколо затрепери. Всеки мускул по тялото му завибрира. Когато светкавицата разцепи непрогледния мрак пред тях, Ричард видя Калан. Тя стоеше неподвижна и го гледаше. После изведнъж изчезна.
— Калан!
Сестра Вирна отново промени посоката.
— Оттук! Ричард, казах ти, че това е илюзия! Каквото и да видиш, не му обръщай внимание.
Той знаеше, че е илюзия, но видението му причини остра болка и той изпита силен копнеж. Защо магията го нападна точно с нейния образ. „Твоето съзнание, беше казала Сестра Вирна, ще те води към нещата, от които се страхуваш, от които си разделен.“ „От какво ли, чудеше се той, се страхувам и от какво съм разделен?“
— Беше ли истинска тази светкавица?
— Достатъчно истинска, за да ни убие. Но в никакъв случай не беше обикновена. Беше буря от заклинания, борещи се едно срещу друго. Енергия, освободена при сблъсъка. Достатъчна, за да унищожи всеки неканен гост. Ние се движим благодарение на празните пространства между отделните заклинания.
Ричард отново дочу глас, който го вика, но вече не беше на Калан. Беше мъжки глас. Друга светкавица падна точно пред тях. Двамата закриха главите си с ръце. Конете не искаха да тръгнат. Сигурно Сестрата беше права, когато твърдеше упорито, че конете ще се изплашат, независимо дали светкавицата е истинска или не е. Когато прахта бавно се разстла по земята, Сестрата се обърна и хвана Ричард за ръкава на ризата.
— Ричард, чуй ме. Нещо не е както трябва. Пътят променя посоката си много бързо. Не мога да го почувствам, а би трябвало.
— Но каква е причината? Ти си била тук и преди! Веднъж вече си успяла да преминеш.
— Не знам. Никой не знае достатъчно за това ужасно място. То е изпълнено с магия, която не разбираме напълно. Много е възможно тя да се е научила да ме разпознава от предишния път, когато бях тук. Знаем, че не е възможно човек да премине през това място повече от два пъти. Установено е, че второто преминаване е много по-трудно от първото. Може би причината е в това. Но може да има и нещо друго.
— Какво друго? Искаш да кажеш, че може да е заради мен ли?
Очите й се плъзнаха встрани, към неща, невидими за него.
— Не, не е заради теб! Ако беше така, щях все пак да мога да напипам прохода, както успях първия път. Но сега не се получава. Усещам го само от време на време, за съвсем кратко. Възможно е да има връзка с онова, което се случи със Сестра Елизабет и Сестра Грейс
— Те пък какво общо имат?
Черната буря ги връхлиташе с пълна сила, извиваше се около тях и надаваше ужасен вой. Дрехите им плющяха на силния вятър. Очите на Ричард се напълниха с прах и той примигваше, за да може да вижда пред себе си.
— Умирайки, те ми предадоха дарбата си. Точно затова бе необходимо да умрат, когато ти отказа предложението. За да премине тяхната дарбата върху следващата Сестра и да я направи по-силна, за да увеличи по този начин шансовете й за успех при следващото предложение.
Ето защо всеки следващ път изкушението да приеме яката беше ставало все по-силно. Калан бе предположила същото — че се самоубиват при отказ, за да предадат силата си на следващата Сестра, да я направят по-силна.
— Искаш да кажеш, че сега ти притежаваш и силата на другите две сестри, техния Хан.
Тя кимна, без да спира да оглежда внимателно пейзажа наоколо.
— Сега в мен е събрана силата на нас трите. — Тя най-после го погледна. — Може би вече съм твърде силна, за да мога да премина. — Тя го стисна още по-здраво за ръкава и го дръпна към себе си. — Ако аз не успея, ти ще трябва да продължиш сам, ще трябва да опиташ да се справиш сам.
— Какво! Та аз не знам как да го направя! Не усещам никакви заклинания около нас.
— Няма смисъл да спорим! Нали усети светкавицата. Поне толкова усещаш. Който не притежава дарбата, не би я усетил, докато не стане твърде късно. Трябва да опиташ!
— Сестро, всичко ще се оправи. Ти ще намериш пътя!
— Но ако аз не успея, ще трябва да опиташ сам. Не обръщай внимание на нищо, което се изпречва пред очите ти. Ричард, ако аз умра, трябва да направиш всичко възможно да преминеш отвъд и да стигнеш сам до Двореца на пророците.