— Ако нещо се случи с теб, ще направя всичко възможно да се върна в Средната земя. Доста по-близо е!
Тя го дръпна рязко за ръкава.
— Не! Нима винаги трябва да се заяждаш с мен! — Сестра Вирна го погледна строго, лицето й стана като каменна маска. — Ричард, ако не отидеш при някоя Сестра, която да те научи да управляваш дарбата си, ще умреш! Яката не е достатъчна, за да се спасиш. За да ти бъде тя от полза, ти е необходима и Сестра. Без Сестра е все едно да имаш дробове, но в тях да няма въздух. Ние сме въздухът за теб! Някои от нас вече пожертваха своя живот, за да ти помогнат. Не прави така, че смъртта им да е била за нищо!
Ричард отдели ръката й от ризата си и леко я стисна.
— Ще го направиш. Обещавам ти, че ще успееш. Ако има нещо, което мога да направя, за да ти помогна, ще опитам. Не се страхувай, не обръщай внимание на това, което виждаш, нали така каза?
Сестра Вирна въздъхна отчаяно и дръпна ръката си.
— Нямаш представа какво виждам. — Тя му хвърли поглед през рамо. — Престани да ме пробваш, Ричард, не съм в настроение. Прави каквото ти се казва.
Сестра Вирна ги поведе бързо напред и в същия миг Ричард чу приближаване на конски копита. Около тях бушуваше мракът. Небето внезапно бе прорязано от ослепителна светкавица. Ричард не можеше да си обясни пълното спокойствие на конете. Нима наистина виждаше това около себе си единствено благодарение на дарбата си?
Отляво стената от прах се вдигна. Появи се светлина. Ричард не откъсваше очи от гледката. Но това е Еленовата гора, която толкова добре познава. Само една крачка и ще се озове сред дърветата, където бе прекарал детството си. Бяха толкова близо до него! От тях лъхаше спокойствие. Помисли си, че само сянката на Еленовата гора ще го спаси.
Знаеше, че това е илюзия, че заклинанието за копнеж се опитва да го хване здраво в капана си и да го примами сред дърветата за вечни времена. Но какво лошо има в това? Та нали обича Еленовата гора, нали там е бил щастлив? Нима можеше да изпитва лоши чувства към гората, в която е прекарал детството си? Ричард отново чу някой да го вика и се огледа. Изведнъж разбра, че е гласът на Чейс.
— Не обръщай внимание, Ричард! — подвикна му Сестрата. — Не говори с никого!
На Ричард му бе мъчно за стария му приятел толкова, колкото и за Еленовата гора. Обърна се назад и се огледа. Чейс яздеше в галоп, черната му пелерина се развяваше зад гърба му, мечът просвяткаше на лъчите на безмилостното слънце. Но зад него на седлото имаше още някой. Ричард разтърка очи. Рейчъл! Разбира се, че е Рейчъл! Тя също е с Чейс. Ето защо беше чул още един глас. Не можеше да откъсне очи от лицата им. Нещо в Рейчъл прикова вниманието му. По някакъв начин нещо в нея му напомни за Зед. Очите му се спряха върху големия кехлибар, окачен на златна верижка около врата й. Камъкът! Ето какво му напомня за Зед.
— Ричард! — извика Чейс — Не отивай там! Не отивай! Зед има нужда от теб. Воалът между двата свята е разкъсан. Ричард! — Чейс спря коня си, а Ричард направи няколко крачки към него, без да откъсва очи от привидението. Чейс му изглеждаше напълно спокоен, а само преди миг бе крещял. Сега слезе от коня си, прегърнал Рейчъл. Но Ричард вече не виждаше своя стар приятел, защото между тях отново премина прашният облак. Чейс остави Рейчъл на земята и я хвана за ръка. Двамата се обърнаха и се загледаха в нищото. Ричард си помисли, че го карат да види онова, което виждат те. Сестра Вирна го извика и той се обърна към нея.
— Ричард, ела или ще те оставя тук! Не спирай! — Тя непрекъснато се оглеждаше, докато вървяха напред. — Този проход може да се затвори всеки миг, бързай, преди да сме попаднали в капан!
Ричард извърна глава. Привидението избледняваше в мрака. Чейс и Рейчъл вървяха устремени нанякъде. Пред очите му изникна нов облак, който напълно закри приятелите му. Опита се да настигне Сестра Вирна. Какво искаше да му каже това видение? Защо магията беше извикала пред очите му точно Чейс и Рейчъл? Изглеждаха толкова истински! Сякаш трябваше само да протегне ръка и да ги докосне. Може би магията се опитваше да го съблазни, като му показваше най-близките му хора. Бяха толкова истински! И Чейс изглеждаше толкова отчаян!
Ричард реши повече да не обръща внимание на привиденията. Разбира се, че ще му изглеждат като истински, та нали това беше целта на магията — да прави нещата да изглеждат като истински, за да го подлуди, да го увлече след себе си. Ако не изглеждаха като истински, нямаше да има никакъв ефект. Ричард се изравни с Джесъп и го потупа по врата. Конят наведе глава и отново загриза някаква въображаема трева. Поводите му се влачеха по земята. Ричард се вцепени.