От трапезарията бълваха топъл въздух и шум, които се изкачваха нагоре по стълбите. Към тях се прибавяше и миризмата на печено, примесена с уханието на тютюн за лула. Зед погали стомаха си и забърза надолу по стълбите, като се чудеше дали не би могъл да отдели малко време, за да опита ястията.
В едно високо кошче, оставено на стълбищната площадка, имаше три бастуна. Зед взе най-богато украсения — беше черен, с пищно инкрустирана сребърна дръжка. Тропна с него по дървения под, за да провери дължината и тежината му. Малко е тежичък, помисли си Зед, но може да мине за случая.
Собственикът, Мастер Хилман, набит мъж с бяла риза, чиито ръкави бяха навити нагоре, и с колосана бяла престилка, го изгледа крадешком как слиза по стълбите и моментално се запъти през трапезарията да го посрещне, разбутвайки неколцина от другите клиенти по пътя си. Кръглите му розови бузи щръкнаха още повече, когато мъничката му уста се разтегна в свойска усмивка:
— Мастер Рибник, толкова се радвам да ви видя отново!
Зед без малко да се обърне да види на кого говори мъжът, но изведнъж си спомни, че това е името, с което се бе представил пред него. Беше му казал, че се казва Рубен Рибник. Ейди, която нарече Елда, представи като своя съпруга. Зед винаги бе харесвал името Рубен. Рубен. С наслада повъртя звука в устата си. Рубен.
— Моля ви, Мастер Хилман, наричайте ме Рубен!
Главата на съдържателя кимна в знак на съгласие.
— Разбира се, Мастер Рибник! Разбира се!
Зед показа бастуна в ръката си.
— Със закъснение установих, че ми е нужен бастун. Дали не бих могъл да ви убедя да се разделите с този тук?
Хилман разпери широко месестите си ръце.
— За вас нищо не ми се свиди, Мастер Рибник, нищо! Племенникът ми ги прави. Позволявам му да ги излага тук за най-изтънчените ми гости. Но специално този е по-особен. Доста скъпичък е. — Той се наведе към Зед, без да обръща внимание на скептичната му физиономия, и повдигна бастуна. След това поверително зашепна в ухото му: — Нека ви покажа, Мастер Рибник. Не съм го показвал на никой друг. Може да си създадат погрешно впечатление за моето заведение, нали знаете какви са хората. Ето тук, виждате ли, натиска се и капачето се отваря, сребърната скоба се плъзга настрани и хоп… — Той дръпна сребърната дръжка и отдолу се провидя скритото в кухината метално острие. — Близо седемдесет сантиметра келтонска стомана. Дискретна защита за един истински благородник. Но не съм сигурен, че за вашите ежедневни нужди имате необходимост от толкова скъпа вещ…
Зед прибра обратно тънкото острие и огледа механизма. С почти недоловимо щракане скобата се затвори и съедини двете части на тайното оръжие.
— Тъкмо това търся. Харесва ми. Не е много претенциозен. Прибавете го към цената на стаята.
Заможните господа никога не се интересуваха за такива неща като цени. Мастер Хилман кимна с глава.
— Разбира се, Мастер Рибник. Разбира се! Отличен избор. Ще го включа в цената на стаята ви. Направо е страхотен! — Той избърса безупречно чистите си ръце в края на престилката и посочи с ръка към трапезарията. — Мога ли да ви предложа маса, Мастер Рибник! Ще я приготвя специално за вас. Ей сега ще накарам някой да се премести…
— Не, не! — Зед размаха новия си бастун. — Ще седна на тази в ъгъла до кухнята. Струва ми се свободна. Там ще се чувствам отлично.
Мъжът погледна тревожно към масата, която Зед си избра.
— Тази ли? О, не, сир, моля, нека ви настаня на по-добра маса. Може би предпочитате по-близо до певеца. Надявам се ще ви бъде приятно да ви попее. Той ще изпее всичко, което пожелаете.
Зед се наведе към него и му намигна.
— Няма нищо по-добро от вълшебните аромати на кухнята. Те са по-мелодични от всякакви песни.
Мастер Хилман се изпъчи гордо, после посочи с две ръце празната маса и с готовност съпроводи Зед дотам.
— Чест е за мен, Мастер Рибник. Никой досега не е оценявал по-достойно кухнята ми. Позволете ми да ви донеса нещо за хапване.
— Рубен, моля! Нали се разбрахме? За мен би било чест да вкуся от печеното, чийто аромат подушвам.
— Да, Мастер Рибник, разбира се. — Докато Зед се настаняваше, съдържателят хвана края на престилката си и се наведе раболепно над масата. — Как е мисис Рибник? Надявам се вече се чувства по-добре! Моля се за нея всеки ден.
Зед въздъхна.
— Страхувам се, че е все така.
— О, боже, о, боже, толкова съжалявам. Ще продължавам да се моля за нея. — Той тръгна към вратата на кухнята. — Ей сегинка ще ви донеса парче печено.
Зед подпря новия си бастун на стената и свали шапката веднага щом Хилман се отдалечи. Метна я върху масата с елегантен жест. Оплешивяващият бард се бе възкачил на подиума за музикантите и усърдно дърпаше струните на лютнята, огласяйки цялата трапезария. Пееше провлечена песен за патилата на кочияш, който прекарал целия си живот, въртейки камшик по друмищата. Пътувал от един негостоприемен град към друг, където храната била лоша, а жените — още повече. Обичал предизвикателствата на стръмните хълмове, трудностите на тесните проходи, леещия се дъжд и ослепителния блясък на снега.