Зед забеляза един мъж, който седеше сам в сепаре на другия край на стаята и клатеше глава, заслушан в приключенията на бедния кочияш. Пред него на масата се виждаше камшик. Другите мъже наоколо очевидно също се вживяваха в патилата му, вдигаха наздравици с огромните халби и припяваха. Някои от по-пияните безуспешно се опитваха да ощипят усмихнатите сервитьорки, които хвърчаха насам-натам. Тук-там се виждаха и добре облечени мъже и жени, вероятно търговци със съпругите си. Те разговаряха помежду си и не обръщаха никакво внимание на барда. Пищно облечени, с блестящи шпаги на хълбоците, неколцина благородници седяха изпъчени в тихата част на трапезарията. В празното пространство между самотния мъж в сепарето и барда се въртяха няколко танцуващи двойки. Сред момичетата в тях бяха някои от сервитьорките, на които бе платено за танца. Зед забеляза, че повечето мъже носят шапки, но не и украсени с пера. Посегна към кесията си, за да провери колко жълтици са му останали. Две. Погледна ги тъжно. Доста скъпичко излиза да си играе човек на богаташ. Не можеше да си представи откъде богаташите намират пари за всичките си капризи. Трябваше да измисли нещо, ако иска да изминат целия път до Никобарезе. Не можеше да остави Ейди да язди. Бе твърде слаба.
В рамката на кухненската врата се появи Мастер Хилман. Носеше позлатена табла, върху която бе сложил печеното агнешко на Зед. Преди да го сложи на масата, изчака тържествено кухненският помощник да постеле чиста покривка. Зед реши, че макар да беше много гладен, ще трябва да се храни внимателно, защото Мастер Хилман се суетеше наоколо, готов всеки момент да избърше брадата му с кърпа.
— Мога ли да ви предложа кана бира, Мастер Рибник? За сметка на заведението!
— Нали се разбрахме — Рубен. Казвам се Рубен. Кана чай би ми била напълно достатъчна!
— Разбира се, Мастер Рибник, разбира се! Нещо друго? Освен каната чай, разбира се?
Зед се наведе към масата, а Мастер Хилман веднага го последва.
— Имате ли представа как се обменя сега злато за сребро във вашия град?
— Четиридесет точка петдесет и пет към едно — отговори съдържателят, без да се замисли. После се прокашля. — Доколкото знам, поне това беше последната цена. — Той се усмихна извинително. — Аз не следя много тези неща, но мисля, че беше точно така. Да, направо съм сигурен!
Зед кимна в знак на съгласие, отдели едната жълтица и с пръсти я плъзна по масата.
— Ще бъдете ли така любезен да размените тази жълтица. Бих искал да разделите сумата в две кесии. За едната половинка от жълтицата вземете сребро, а след това го сменете за мед. Другата нека си остане в сребърни монети. Разбира се, вземете си и каквото ви дължа за разноските.
Мастер Хилман се поклони два пъти.
— Разбира се, Мастер Рибник, разбира се! Благодаря ви! — Той грабна жълтицата и изчезна толкова бързо, че Зед с изненада установи, че е останал сам. След това се зае усърдно с агнешкото, като не преставаше да оглежда посетителите и да дава по едно ухо на песните. Още преди да довърши печеното, Мастер Хилман се върна и намести широкия си кръгъл гръб между Зед и останалите посетители в трапезарията. Сръчно сложи две малки кесии на масата.
— Среброто ви, Мастер Рибник, деветнадесет сребърни монети в тази светлокафява кесия и двадесет в тъмнокафявата.
Зед ги пусна в джобовете си.
— А в тази тук са медните.
Зед му се усмихна в знак на благодарност и попита:
— А какво става с чая ми?
Съдържателят се шляпна по челото.
— Простете ми, докато разменях златото ви, съвсем забравих за чая!
Един от благородниците в дъното на трапезарията вдигна ръка, за да привлече вниманието му. Той сграбчи за ръка една от минаващите край него сервитьорки и й каза:
— Джули, една кана чай за Мастер Рибник! И по-бързичко, скъпа!
Тя се усмихна любезно на Зед и забърза към кухнята.
— Джули ще го донесе, Мастер Рибник, ако мога да направя още нещо за вас, само кажете!
— Добре, можете да ме наричате Рубен.
Мастер Хилман се усмихна и кимна.
— Разбира се, Мастер Рибник, разбира се!
Кланяйки се, той се втурна към благородника в другия край на залата. Зед отряза парченце от агнешкото и го набоде на вилицата. Харесваше му името Рубен! Докато дъвчеше лакомо, видя, че Джули пресича трапезарията, движейки се сръчно между отрупаните маси. Без да престава да дъвче, Зед хвърли поглед към мъжете от съседната маса. Те си казаха нещо, когато Джули мина покрай тях. Момичето се наведе, за да чуе какво искат от нея. Те избухнаха в смях, а тя само сви рамене и отново понесе таблата си. Щом им обърна гръб, единият от мъжете я ощипа по дупето. Тя се направи, че нищо не е станало.