„Само светлината знае“, беше казала Ейди относно това откъде онази жена е знаела разни неща за скрина. „Светлината“ понякога се използваше вместо „дарбата“. Но освен това бе и неясно наричане на нещо по-общо, съвсем друго. Той тропна с бастуна си по пода. Защо Ейди трябва винаги да говори като чародейка — с гатанки!
Когато Ахерн тръгна към вратата, магьосникът се насочи към стълбите.
Тридесет и пета глава
Зед отвори вратата и го блъсна облак дим с миризма на изгоряло. Прозорецът беше отворен и през него нахлуваше леден въздух, а част от дима излизаше навън. Ейди седеше на леглото, дръпнала завивката до врата си, и решеше прошарената си, дълга до раменете коса.
— Какво става? Какво се е случило?
Тя посочи с четката за коса.
— Бъде студено. Исках да запаля огън.
Зед погледна към камината.
— Трябват ти дърва, Ейди. Не можеш да запалиш огън без дърва. Зед очакваше тя да му се намръщи, но вместо това видя срещу себе си чифт тревожни очи.
— Бъде дърва. Използвах магия, за да запаля огън от леглото си. Но вместо това бъде голям облак дим и искри. Отворих прозореца, за да излезе димът. Когато погледнах в огнището, цепениците ги нямаше.
Зед се приближи до нея.
— Нямаше ги, казваш?
Тя кимна и продължи да реши косите си.
— Нещо не е наред. Нещо става с дарбата ми!
Зед я погали по косата.
— Знам. Имах подобен проблем. Сигурно има връзка със заразата. — Той седна на леглото и измъкна четката за коса от ръката й. — Ейди, можеш ли да ми кажеш нещо за тази зараза, за скрина? Трябва да намерим отговор.
— Вече ти казах всичко, което знам. Скринът бъде излязъл от мястото, където се срещат светът на живите и светът на мъртвите.
— Но защо раната ти не иска да зараства? Защо магията ми не може да й въздейства? Защо са изчезнали цепениците, когато си използвала магията си?
— Скринът принадлежи и на двата свята. Нима не виждаш? — Ейди поклати безсилно глава. — Скринът бъде магия. Магия от двата свята, за да може да вилнее из двата свята. Адитивна и Субстрактивна. Ние бъдем докоснати от тази сила. Заразата бъде от Субстрактивната.
— Искаш да кажеш, че според теб заразата, причинена от Субстрактивната магия, разрушава нашата магия? Дарбата ни?
Тя кимна.
— Все едно бъде да изчистиш пепелта от камината с голи ръце и без да ги миеш, да проснеш мокри бели чаршафи да съхнат. Ръцете ти бъдат изцапани от пепелта и петната ще се отбележат и на влажните бели чаршафи. Ще полепнат по тях.
Зед мълчеше и размишляваше.
— Ейди — прошепна той. — Трябва да си измием ръцете. Да премахнем тази зараза.
— Притежаваш таланта да говориш за очевидни неща, старче!
Зед преглътна и смени темата на разговора.
— Ейди, наех карета, която да ни отведе до Никобарезе. Но силите ти отслабват с всяка минута, а аз не съм много по-добре от теб. Едва ли можем да чакаме. Ако има друго решение, ако съществува някой, който живее по-наблизо и може да ни помогне, трябва да ми кажеш.
— Не бъде. Никой друг не бъде от помощ.
— Добре, кажи ми нещо за жената с трите дъщери. Може би тя е трупала познанията си някъде по-наблизо. Може би е възможно да стигнем до такова място.
— Това не бъде от помощ!
— Защо?
Ейди го изгледа за миг, после отвърна поглед.
— Тя учеше със Сестрите на светлината.
Зед скочи на крака.
— Какво! — Той закръстосва нервно между леглото и камината. — По дяволите! По дяволите! Знаех си! Знаех си!
— Зед, тя учеше при тях, за да натрупа познания. Но след това се върна в къщи. Тя не бъде Сестра. Сестрите не бъдат толкова… неразумни… както ти си мислиш.
Зед спря и я изгледа с крайчеца на окото си.
— А ти откъде знаеш това?
Ейди въздъхна примирено.
— Нали помниш… кръглата костена фигурка, дето бъде дадена от жената, преди да умре. Казах ти, че бъде изключително важна вещ. Онази, дето бъде загубена в къщата ми… Жената с дарба, която ми я даде, бъде Сестра на светлината.
— И какво е правила в Новия свят? — попита Зед с равен глас.
— Не тя бъде в Новия свят. Тогава аз бъда в Стария.
Зед се наклони към нея, поставил юмруци на хълбоците си.
— Искаш да ми кажеш, че си минавала през Долината на изгубените? Че си ходила в Стария свят. Та ти си била пълна с какви ли не мънички тайнички!!!