Лицето на Джедидайа беше напълно безизразно. Пое статуйката.
— Не й харесва да „вземаш на заем“ нещата й.
Тя прекара пръст по бузата му.
— Не на нея служа. Всъщност изобщо не ме интересува какво й харесва и какво не.
— Би било по-мъдро от твоя страна да те интересува малко повече.
Усмивката й стана още по-широка.
— Така ли? Бих могла да я посъветвам същото. — Тя се извърна и посочи с ръка мъртвото тяло на пода. — Той притежаваше дарбата. — Строгите й очи се върнаха върху него, усмивката й изчезна, сякаш никога през живота й подобно нещо не бе докосвало устните й. Гласът й се превърна в отровен съсък. — Вече е моя!
По безизразното му лице се появи лека сянка на изненада.
— Да не мислиш, че вече ми е нужна онази церемония, Джедидайа? Онзи ритуал в Блатистите гори? — Тя бавно поклати глава. — Нищо подобно. Необходимо е само първия път, защото ние сме жени, а женският Хан не може да погълне мъжкия. — Гласът й се превърна в шепот. — Но само първия път. Сега, когато притежавам дарбата на един мъж, мога да приемам и на други без ритуала. — Лицето й беше съвсем близо до неговото. — Ти също, Джедидайа — каза тя. — С куилиона ти също можеш да го направиш. Ще те науча как става. Тооолкова е лесно. Аз просто му показах някои общи положения, за да се опитам да го накарам да види своя Хан — шепнеше в ухото му тя. — Но той не знаеше как да управлява дарбата си. Създадох празно пространство в куилиона. — Тя се отдръпна назад, за да погледне в очите му. — То изсмука живота от него. Изсмука дарбата му. Сега тя е моя. — Тя погледна към пода. — Не си спомням да съм го виждала преди. — Сестрата продължи да шепне на милиметри от ухото му: — Не си играй с мен, Джедидайа. Онова, което наистина искаш да разбереш, е къде съм го открила и ако притежава дарбата, защо Сестрите не са го намерили преди мен.
Той сви небрежно рамене.
— Ако е имал дарбата, защо не е с яка?
Тя килна главата си встрани.
— Защото още е твърде малък. Неговият Хан е прекалено слаб, за да бъде усетен от другите Сестри. — Тя килна глава на другата страна. — Но не и за мен. — Докосна носа си до неговия.
— Той беше тук, в града. Под носа им. Може би резултат от флирта на някое от твоите непослушни момчета.
— Много хитро. Спестява доклади и досадни въпроси.
Тя хвърли поглед към тялото на пода.
— Бъди добро момче и ме отърви от него. Намерих го в една съборетина край реката. Живееше в пълна мизерия. Отнеси го обратно там. Никой няма да заподозре нещо.
Той повдигна вежда.
— Искаш да почиствам след теб, така ли?
Тя прокара пръст по врата му, след това го плъзна по неговия Рада’Хан.
— Правиш сериозна грешка, Джедидайа, ако ме мислиш за обикновена Сестра. Сега имам мъжка дарба, точно като теб. И знам как да я използвам. Няма да повярваш колко много се увеличава силата ти, когато си погълнал чужд Хан.
— Изглежда, всичко си пресметнала. Всеки умен човек би внимавал с теб.
Тя го потупа по бузата.
— Умно момче си, Джедидайа. — Тя смръщи чело и плъзна ръце към кръста му. — Знаеш ли, Джедидайа, може да се мислиш за могъщ с дарбата си, но няма да е зле да имаш едно наум оттук нататък. Никой досега не те е предизвиквал да покажеш уменията си, да докажеш, че заслужаваш мястото си сред магьосниците тук. Но вече е на път нов. Скоро ще пристигне. Такъв като него не си виждал досега. Страхувам се, че може да не бъдеш повече гордостта на Двореца.
Изражението на лицето му не се промени, само бузите му пламнаха.
— Нали каза, че си съгласна да ми покажеш как става.
Тя пак прекара пръст по лицето му.
— Аха, аха. Но този тук е мой. Можеш да си избереш друг. Всяка дарба може да увеличи силата ти, но този е мой.
Джедидайа вдигна статуйката до лицето й.
— Тя може би ще има нещо предвид. Прави си собствени планове. За него.
Сестрата се усмихна с крайчеца на устата си.
— Знам. А ти ще се грижиш да съм добре информирана относно плановете й.
Джедидайа повдигна вежда.
— Нима имаш планове за мен?
Усмивката се разля по устните й.
— Много специални планове. — Ръцете й се плъзнаха по-надолу към бедрата му, усещайки силата на мускулестото му тяло под робата. — Ти можеш да използваш добре ръцете си. Да правиш разни неща. От метал. Има нещо, което искам да направиш за мен. Нещо, в което има и магия. Чувам, че това е един от талантите ти, свързани с дарбата.
— Искаш някакво украшение, някакъв амулет от злато или сребро?
— Не, скъпо момче. Нещо, което трябва да бъде изработено от стомана. Ще трябва да събереш стоманата от сто остриета на мечове. На специални мечове. Които ще си набавиш от оръжейната: от старите, от онези, които са били използвани преди много време. Които са пронизвали плът по време на битки.