— Недей да богохулстваш!
— Нима лъжата не е богохулство?
— Ричард, ти не можеш да разбереш защо съм ти сърдита!
Той приседна на земята и потърка глезените си.
— Може би разбирам. Ти би трябвало да ме покровителстваш и защитаваш. А не аз теб. Може би изпитваш чувството, че си се провалила. Но аз не смятам така. И двамата направихме каквото трябваше, за да се спасим.
— Мислиш ли, че сме направили каквото трябваше? — Тя присви очи и около тях се образуваха ситни бръчици. — Доколкото си спомням от книгата, когато Бони, Джералдин и Джесъп преведоха хората през отровната река, някои от хората умряха.
Ричард се усмихна на себе си.
— Значи наистина си чела книгата!
— Нали ти казах, че съм! Това беше много дръзко. Можехме да загинем, поемайки този риск.
— Нямахме друг избор.
— Какъв избор трябваше да направим? — С ръце на колене тя се наведе напред. — Човек винаги има избор, Ричард, на това се опитвам да те науча. — Тя се отпусна назад на пети. — Магьосниците, създали това място, също са си мислили, че нямат друг избор. Но по този начин само влошили нещата. Докато бяхме в Долината, ти използва своя Хан и го направи, без да осъзнаваш последиците от това.
— И какъв избор имахме според теб?
Тя отпусна ръце на коленете си и се облегна на тях.
— Винаги имаме избор, Ричард. Този път извади късмет, че магията ти не те уби, задето я използва.
— Какво искаш да кажеш?
Сестра Вирна придърпа самара си и започна да ровичка в него. Накрая извади една зелена платнена торба.
— На ръката си имаш кръв от онова чудовище. Някой от бръмбарите успя ли да те ухапе?
— По краката!
— Дай да видя!
Ричард повдигна панталона си и показа подутата зачервена рана. Вирна поклати глава и шептейки нещо на себе си, извади най-напред едно, а след малко и още едно шишенце от торбата.
С една клечка, която намери на земята, тя извади малко бял мехлем от първото и го размаза върху острието на един нож. Хвърли пръчката в огъня. Взе друга пръчка и я потопи във второто шишенце, което беше пълно с тъмен мехлем. След това размеси втория с първия, размазан върху острието. Хвърли и втората пръчка в огъня. В следващия миг нещо избухна и от огъня се издигна нажежена до бяло огнена топка, която постепенно се стопи във въздуха, превръщайки се в облаче черен дим. Вирна взе ножа и погледна сивата смес върху острието.
— Светло и тъмно, небе и земя. Магия, която ще те излекува от онова, което иначе би те убило до довечера. Винаги се забъркваш в разни каши, от които не знам как се измъкваш после. Всяка крачка оттук нататък ще влошава все повече състоянието ти. А сега ела насам!
Ричард заби пети в земята и се наведе над огъня.
— Да не би да се опитваше да решиш доколко си струва да ми помогнеш?
— Разбира се, че не! Този мехлем е направен с помощта на мощна магия, която може да неутрализира отровата, погълната от тялото ти при ухапването на подобни същества. Ако се намажеш твърде скоро, лекарството ще те убие. Ако закъснееш, ще умреш от ухапванията. Трябва да се прилага правилната магия в подходящия момент. Просто изчаквах този подходящ момент.
Ричард искаше да й възрази, но вместо това каза:
— Благодаря ти, че ми помогна.
Вирна се намръщи и побърза да се наведе над раните му.
— Сестро, какво съм направил, та съм влошил още повече нещата?
— Беше неразумен. Използването на магия е опасно. Не само за останалите, но и за онзи, който я използва.
Ричард стисна очи, щом тя прокара острието на ножа през едно от ухапванията първо в едната посока, след това в другата, докато изрисува знак хикс. От острата болка очите му се насълзиха.
— Как така е опасна за мен?
Тя продължи да се занимава с раните му, като прокарваше ножа през всяка от тях и същевременно пееше някакво заклинание. Когато заби острието в друго ухапано място, Ричард се опита да не подскочи. Тя наистина внимаваше, но болката беше почти нетърпима.
— Това е все едно да запалиш огън в средата на стара суха гора. Ще се окажеш сам в центъра на огъня, който си запалил. Това, което направи, беше глупаво и много опасно!
— Сестро Вирна, аз просто се мъчех да запазя живота си!
Тя стигна до една от най-болезнените рани.
— И виж какво стана. Ако не ти помогна, ще умреш! — Сестрата приключи с крака и премина на ръката му. — Когато онова чудовище ни нападна, ти искаше да помогнеш, но само предизвика опасността. — Щом свърши и с ръката му, тя обгори острието на пламъците.
— Ако не бях направил нищо, Сестро, сега щяхме да сме мъртви.
Тя избърса ножа.
— Не казвам, че не е трябвало да правиш нищо! Твърдя само, че не взе правилното решение. Не използва правилната магия!