— Използвах единственото, което притежавам — меча си!
Тя започна да дялка някакво парче дърво с ножа.
— Действа, без да познаваш последствията от магията. Поведението ти беше крайно рисковано.
— Добре, но това, което ти правеше, не помогна!
Сестра Вирна се облегна на коленете си и го погледна за миг, после се зае да прибира шишенцата обратно в торбата.
— Съжалявам, Сестро. Нямах предвид точно това. Исках само да кажа, че ти не можа да почувстваш верния път, и знам, че ако бяхме останали там, щяхме да загинем!
Шишенцата изтрополиха в торбата. Изглежда, не успяваше да намери предишните им места.
— Ричард, ти мислиш, че при нас ще се научиш да контролираш дарбата и да използваш магията си. Това е лесната част. Да знаеш каква магия да използваш, колко, кога и какви ще са последствията от нея — това е много по-сложно. Това е смисълът на нещата. Кога, колко, къде и каква магия. Като например в този случай, докато лекувах ухапванията по ръцете и краката ти. — Сестра Вирна го гледаше сериозно. — Без това познание ти си слепец, който размахва брадва пред тълпа деца. Не знаеш нищо за опасността, която предизвикваш, използвайки магията. Ние се опитваме да те научим да виждаш, преди да си размахал брадвата.
Ричард тъпчеше стръкчета трева с ботуша си.
— Никога не съм мислил за нещата по този начин.
— Всъщност може би трябва да се сърдя на себе си, задето постъпих толкова неразумно. Не мислех, че съществува нещо толкова силно, че да може да ме изкуши и да ме вкара в капана си. Явно съм се лъгала. Благодаря ти, Ричард, че ме спаси. — Тя откъсна една дълга тревичка и започна да я навива около пръстите си.
— Толкова се зарадвах, когато те открих… Страхувах се, че си мъртва. Но съм щастлив, че не си.
Сестра Вирна беше изсипала всичките шишенца от торбата и ги бе подредила на земята.
— Можех да си остана загубена завинаги в това заклинание. Би трябвало да стане така.
— Какво искаш да кажеш?
Ричард си помисли, че на земята пред нея има повече шишенца, отколкото би могла да побере подобна торба. Но нали бе видял с очите си, че ги вади именно оттам.
— И преди сме се опитвали да спасяваме Сестри. Случвало се е да срещаме Сестри, загубени заедно с момчетата си в подобни заклинания. Спомням си, че видях една при първото си преминаване през Долината. Никога никой не е успявал да спаси изгубена сестра. Случвало се е някои от Сестрите дори да загиват, докато се опитват да спасят друга Сестра. — Тя започна да подрежда шишенцата обратно в торбата. — Ти използва магия.
— Аз използвах меча си. А в меча, както знаеш, има магия.
— Не. Ти не използва магията на меча. Използва своя Хан, макар да не го осъзнаваш. Да използваш Хан, подтикван от някакво желание, това е най-опасното нещо, което би могъл да направиш.
— Сестро, все пак мисля, че беше магията на меча!
— Когато ме повика, аз те чух. Опитвали сме се да извикаме загубени Сестри, но никоя от тях не ни е чувала. Никоя.
— Просто не сте знаели как да го направите. Ти също не ме чуваше, докато не преминах през някаква блестяща въздушна стена, която те ограждаше. Първо трябваше да те освободя от тази стена.
Тя продължаваше да подрежда шишенцата в торбата. Гласът й прозвуча по-меко.
— Знаем това, Ричард. Използвали сме какви ли не магии и никога не сме успявали да преминем през стената на тези заклинания или да привлечем вниманието на пленения вътре. Никой досега не е успявал да се измъкне от силата на заклинанията. — Тя премести последното шишенце и се обърна с лице към него. — Благодаря ти, Ричард!
Той сви рамене и захвърли стръкчето трева.
— За нищо. Това бе най-малкото, което можех да сторя, за да компенсирам онова, което бях направил преди.
— Онова, което беше направил преди ли?
Ричард опъна крачола над раните си.
— Ами преди да те спася, аз те убих!
Тя се наведе към него.
— Направил си какво?
— Ти ме нарани. С твоята магия. С яката.
— Съжалявам, Ричард, била съм под влияние на заклинанието и не съм знаела какво правя, не съм искала да те нараня!
— Не тогава — поклати глава Ричард. — Преди това, в бялата Кула.
Сестра Вирна се наведе още по-близо до него и скръцна със зъби.
— Ти си влизал в някоя от Кулите? Да не си полудял? Нали ти обясних какво представляват те. Как може да си толкова…
— Сестро, нямах друг избор.
— Вече говорихме по въпроса за избора. Казах ти колко опасно е да се влиза в Кулите. Казах ти да стоиш далеч от тях.
— Виж, наоколо удряха светкавици. Щяха да ме убият. Ами… е, добре, не знаех какво да направя. И така, за да се спася, минах през един от отворите и се оказах в Кулата.