— Нима не можеш да спазваш дори най-обикновените инструкции? Трябва ли винаги да действаш като дете?
Ричард я изгледа изпод вежди.
— Точно това ми каза и тогава, когато се появи в Кулата. Сигурен бях, че си ти. Беше сърдита. Повече, отколкото сега. И каза точно това. — Той стисна зъби и докосна яката на врата си. — Ти използва това. Използва го, за да ме залепиш за стената и да ме измъчваш с него. Нима яката може да направи подобно нещо сама, а, Сестро?
Тя каза доста по-спокойно:
— Да. Ние не притежаваме силата на един магьосник, на мъжкия Хан. Яката увеличава многократно силата ни така, че да можем да бъдем по-силни от онзи, който я носи. Така го обучаваме.
Гласът му беше изпълнен с гняв.
— Ти я използва, за да ми причиниш болка. Същата болка, която ми причини и след това, докато беше в капана на заклинанието. Само че по-силна. И за дълго време. И това ли може да направи яката, а, сестро?
Сестрата откъсна сноп трева и избърса в него ръцете си, като съвсем съзнателно избягваше гневния му поглед.
— Да. Но това беше видение, Ричард. Не съм го направила наистина.
— Казах ти да престанеш да ми причиняваш болка, защото в противен случай аз сам ще го направя. Ти не престана, така че аз извиках магията на меча и разчупих обръча, който ме държеше. Ти побесня. Каза, че това е било последната ми грешка. Каза, че ще ме убиеш, задето съм ти се противопоставил. Наистина щеше да го направиш, Сестро.
— Съжалявам, Ричард — прошепна тя и го погледна, — за това, че си изстрадал всичко това. — Гласът й възвърна част от силата си. — И после ти какво направи с мен… с моя образ?
Той се наведе напред и я докосна по рамото.
— Разсякох те на две с меча си. Точно по средата.
Ръцете й се отпуснаха покрай тялото. Тя се вкамени. Лицето й бе загубило цвета си. След малко успя да възвърне самообладанието си. Ричард отново късаше стръкчета трева.
— Не исках да го правя, но бях убеден, че в противен случай ще ме убиеш!
— Сигурна съм, че си мислил така, Ричард. Но разбери, наистина е било само привидение. Ако беше истина, нещата нямаше да се развият по този начин. Нямаше да можеш да направиш онова, което си направил.
— Кого се опитваш да убедиш, Сестро? Мен или себе си?
Тя го погледна в очите.
— Всичко, което си видял там, не е било така, както е в реалността. Срещнал си само привидения.
Ричард завъртя пръчката с набучения на нея заек, за да се опече и от другата страна, и премести настрани канчето с гозбата да изстине.
— Както и да е, когато те видях отново, не можех да разбера дали си привидение или наистина си жива. Не съм искал да те убивам. — Той я погледна и се усмихна. — Нали ти бях обещал, че ще преминеш през Долината на изгубените.
Вирна кимна.
— Да, обеща ми. Но в това имаше повече страст, отколкото разум.
— Сестро, направих само онова, което можах да измисля, за да се спася. И което мислех, че ще помогне и на теб!
Тя въздъхна и поклати глава.
— Ричард, знам, че се опитваш винаги да направиш най-доброто, на което си способен. Но трябва да разбереш, че онова, което смяташ за най-добро, не винаги се оказва такова в действителност. Ти призова своя Хан, без да знаеш какво правиш, без дори да разбираш, че го правиш. По този начин предизвика опасност. Толкова голяма, че дори не би могъл да си я представиш.
— Как съм използвал своя Хан?
— Магьосниците дават обещания, които техният Хан се опитва да спазва на всяка цена. Ти обеща, че ще ми помогнеш да премина през Долината, да ме спасиш. По този начин събуди пророчество.
Ричард се намръщи.
— Не съм правил никакво пророчество!
— Не само го направи, но дори използва своя Хан, без да го осъзнаваш, използва пророчество, за да направиш нещо в миналото, което да ти помогне в бъдещето.
— За какво говориш?
— Унищожи мундщуците от юздите.
— Още тогава ти обясних защо го правя. Това е проява на жестокост към конете.
Вирна поклати главата си.
— Точно това исках да кажа. Мислиш, че си го направил поради някаква причина, но всъщност е послужило за други цели. Съзнанието ти просто се опитва да намери обяснение на онова, което е направил твоят Хан. Докато бягахме от Долината, не ти вярвах. Опитах се да отклоня коня си. И понеже нямаше мундщук, не успях.
— Е, и какво?
Тя се наведе напред.
— Унищожаването на мундщуците в миналото задоволява обещание, дадено в бъдещето. Това е използване на пророчество. Ти развъртя брадвата си на сляпо.
Ричард я изгледа с недоверие.
— Звучи малко пресилено, нали, Сестро, дори за теб.
— Аз знам как действа дарбата, Ричард.