Капитанът продължаваше да гледа в земята.
— Можем да се справим. Нямате представа колко сме добри. Не сме новобранци!
— Всички тези деца под твое командване ще умрат! До крак. Виждал ли си някога смъртта, капитане? Виждал ли си как умира човек? Не старец, издъхващ в леглото си, а войник в битка? Ще ви промушат копия, стрели ще се впият в очите ви. От ръцете ви ще стърчат мечове, от телата ви — ребра. Остриетата ще разпорят коремите ви и ще разплискат червата ви по студената земя. Лица, които познаваш, лицата на твоите приятели, на тези деца, ще впиват ужасените си очи в теб, докато повръщат собствената си кръв. Ще те молят да им помогнеш да умрат по-бързо! Пленниците ще бъдат екзекутирани, докато твоите врагове пеят и танцуват за победата в току-що спечелената битка.
Най-накрая капитан Райан вдигна глава. Неговите лейтенанти още гледаха в земята.
— Говориш като принц Харолд, Майко Изповедник. От неговата уста неведнъж съм чувал същите думи.
— Принц Харолд е умен войник!
Капитан Райан закопча две копчета на вълнения си тъмнокафяв мундир.
— Но това няма да промени решението ми. „Чукът и Наковалнята“ е единственият ни шанс. Мисля, че ще успеем. Трябва да успеем!
Чандален се наведе напред към нея и заговори на своя език.
— Майко Изповедник, тези мъже са самата смърт. Трябва да стоим далеч от тях, ако не искаме да се заразим от лудостта им. Ще измрат до последния човек.
Капитанът се намръщи.
— Какво каза той?
Калан се наведе към младия капитан.
— Каза, че утре ще измрете до последния човек!
Капитан Райан изгледа Чандален от горе до долу.
— Какво знае той за военната стратегия? Той е само един дивак!
Калан повдигна вежди.
— Дивак ли? Доста е умен за дивак. Говори два езика. Своя и нашия.
Капитан Райан преглътна.
— И е участвал в много битки. Убивал е хора. Ти колко души си убил, Брадли?
Той погледна към двамата лейтенанти.
— Ами, нито един. Вижте, много съжалявам, не исках да обиждам никого. Но наистина знам много за войната.
— И какво толкова знаеш за войната, дете? — прошепна Калан.
— Всички тук сме доброволци. Аз — отпреди три години. Почти всички са с не по-малко от година стаж. Всички сме добре обучени. Самият принц Харолд се занимава с обучението ни, провеждаше тактическите уроци. На няколко пъти сме печелили учебни битки срещу него. Може да сме млади, но имаме опит. Това е нашият последен тест, преди да получим истинските си назначения. Прекарахме под открито небе почти цял месец, инсценирайки военни действия и бойни тактики. Знаем с какво сме се захванали. Това, че сме млади, не означава, че не можем да се бием. Да, наистина сме млади, но затова пък сме силни.
Чандален се засмя.
— Силни ли? Пътувате като жени.
Калан го погледна строго и той се прокашля.
— Добре де, като някои жени. Не сте толкова силни, колкото си мислите. Вие сте изнежени. Имате каруци, в които носите багажа си. Това ви изнежва. Утре ще умрете!
Калан се обърна към тримата войници.
— Моят приятел греши! Вие няма да умрете утре!
Капитанът се поободри.
— Така ли? Значи ни вярвате?
Калан поклати глава.
— Няма да умрете, защото няма да го допусна. Връщам ви обратно. Ще върнете дивизията си обратно в командния щаб. Това, капитане, е заповед. Тръгнала съм към Ейдиндрил, за да се погрижа за това. Да спра тази армия от убийци.
Лицето на капитан Райан се вледени.
— Нямаме щаб, в който да се върнем. Всички бяха избити в Ебинисия. По това време ние бяхме на учение. Хванахме следите на онези, които са го направили. И ще си отмъстим.
— Войниците в Ебинисия са били много пъти повече от вас и въпреки това са били разбити от войската, срещу която искате да се изправите.
— Знаем. Избитите в града бяха хората, с които сме живели, с които сме споделяли храната и леглото си. Наши учители, братя и бащи. Наши приятели и съученици — Той пристъпи от крак на крак и прочисти гърлото си, правейки усилие гласът му да не трепери. — Трябваше да сме там, с тях. Трябваше да се бием заедно.