— Трябва да им помогнем.
Чандален стисна копието си с две ръце и се наведе към нея:
— Майко Изповедник, тези мъже са глупави деца, които ще умрат. Ако останем с тях, те ще предизвикат истинска вихрушка от убийства около нас. Ще бъдем пометени от нея заедно с тях. А ти няма да стигнеш до Ейдиндрил.
— Чандален, тези хора са като Калните. Те преследват своя Джакопо. Ако не им помогнем, броят на загиналите ще е още по-голям.
Приндин се наведе напред.
— Майко Изповедник, ще направим всичко, което искаш, но знай, че няма как да помогнем на тези момчета. Та ние сме само четирима.
Тосидин кимна.
— А и ти няма да изпълниш своето задължение да стигнеш до Ейдиндрил. Нали това също беше важно?
— Разбира се, че е. — Тя отметна коси от лицето си. — Но какво щеше да стане, ако армията, която унищожи този град, беше тръгнала срещу народа на Калните? Нямаше ли да искате да ви помогна, ако вашият народ беше следващата цел на убийците?
Тримата мъже се изпънаха. Разклатиха копията си, като в същото време тайно хвърляха погледи към тримата войници, които мълчаха в очакване на отговор.
— Какво щяхте да направите — попита тя и ги изгледа един по един, — ако бяхте на тяхно място?
Тосидин се наведе към нея.
— Прекалено много са. Невъзможно е.
Чандален сърдито тупна Тосидин по рамото.
— Ние сме бойци от народа на Калните! Ние сме по-умни от тези мъже, които пътуват с каруци и убиват жени. Да не мислиш, че те са по-добри войници от нас?
Двамата братя сведоха очи към върховете на ботушите си.
— Добре — каза Приндин, — знаем, че така, както онези са го замислили, тези момчета ще бъдат избити до крак. Но има и други начини.
Чандален се усмихна.
— Разбира се, че има. Духовете са научили моя дядо как да се справя с подобни проблеми. Дядо ми е предал знанията си на баща ми, а той пък — на мен. Тук може да става въпрос за по-голям брой врагове, но в основата си проблемът е същият. Ние знаем по-добре от тези момчета какво трябва да се направи. — Той погледна Калан в очите. — Ти също знаеш по-добре от тях. Знаеш, че един войник не бива никога да прави онова, което очаква врагът му от него. А точно това се готвят да направят тези тук.
Калан се усмихна и кимна.
— Може би ще можем да им помогнем да отмъстят за своя невинен народ. — Тя се обърна към капитан Райан, който търпеливо изчака, докато тя говореше с тримата чужденци на непознатия език. — Добре, капитане, ще тръгнем заедно след тази армия.
Райан се хвърли към нея.
— Благодаря ти, Майко Изповедник! — Веднага след това дръпна ръце, осъзнал, че е докоснал Изповедник. Вместо това сключи ръце пред себе си. — Ще успеем. Ще видиш. Ще ги изненадаме и ще ги набодем на копията си.
Калан се наведе към Райан. Той се дръпна назад.
— Ще ги изненадате ли? Ще ги изненадате! — Тя го хвана за яката и приближи лицето му до себе си. — С тях има магьосник, глупчо такъв!
Лицето на капитана пребледня.
— Магьосник ли? — прошепна той.
Калан пусна ядно яката му.
— Нали сте били в Ебинисия? Не видяхте ли обгорените камъни по крепостната стена?
— Е… сигурно не съм обърнал внимание. Гледах само мъртвите. — Очите му потъмняха. — Труповете бяха навсякъде.
— Разбирам — каза Калан. — Това са били вашите семейства и приятели. Разбирам защо си пропуснал някои неща. И въпреки всичко това не е извинение за един войник. Войникът трябва да забелязва всичко. Пропуснати подробности като тази могат да станат причина да загубиш живота си, капитане.
Той преглътна и после кимна.
— Да, Майко Изповедник.
— Искате ли да убиете мъжете, които унищожиха Ебинисия?
Тримата войници кимнаха енергично.
— Тогава аз поемам командването на твоите войници. Ако искаш да спреш мъжете, които направиха всичко това, ще трябва да ми се подчиниш и да правиш каквото аз ти заповядам. А също и Чандален, Приндин и Тосидин. Ти може да знаеш много за военната тактика, но ние знаем как се убиват хора. Това не е обикновена битка, капитане, става въпрос за избиване на хора. Ако наистина искате да спрете тези мъже, ние сме готови да ви помогнем. Ако обаче просто искате да участвате в битка, си тръгваме веднага и ви оставяме сами в касапницата утре.
Капитан Райан падна на коляно пред нея. Двамата лейтенанти последваха примера му.
— Майко Изповедник, за мен ще бъде огромна чест да изпълнявам твоите заповеди. Моят живот ти принадлежи, както и животът на всеки един от моите мъже. Ако ти знаеш как да ги спрем, за да не убиват повече хора, ще направим всичко, което поискаш от нас!