Тя кимна към тримата млади мъже.
— Това не е учение, капитане. За да спечелим, всеки трябва да изпълнява заповедите ми много точно. Всеки, който не се подчинява, помага на врага. Това означава, че е предател. Ако искаш да спреш убийците, командването преминава в моите ръце, а ти ще трябва да промениш схващанията си. Разбра ли?
— Тъй вярно, Майко Изповедник!
Тя погледна другите двама.
— А вие?
— За мен е чест да ти служа, Майко Изповедник!
— И за мен, Майко Изповедник!
Калан ги изгледа, след което се загърна плътно в коженото наметало.
— Пътувам за Ейдиндрил с изключително важна мисия. Но ще ви помогна да започнете. Ще ви кажем какво трябва да се направи. Мога да ви отделя само ден-два. Ще ви помогнем да започнете, след което ще продължим пътя си.
— Майко Изповедник, а какво ще правим с магьосника?
Калан го погледна изпод вежди.
— Магьосника остави на мен! Разбра ли? Аз ще се заема с него.
— Добре. Какво ще заповядаш да направим най-напред?
Калан мина между капитана и един от лейтенантите.
— Първото нещо, което трябва да направите, е да ми намерите кон.
Чандален се приближи и я дръпна за ръкава, след което наведе глава към нейната.
— Защо ти е кон? Къде отиваш?
Калан спря и освободи ръката си, а после изгледа един по един шестимата мъже.
— Имате ли представа с какво се заемам? С това да застана на нечия страна! Аз съм Майката Изповедник. Взема ли страна, трябва да го направя в името на цялата Средна земя. Това означава, че ще обрека Средната земя на война. — Калан срещна погледа на Чандален. — Не мога да го направя само срещу честната дума на тези мъже.
Чандален избухна.
— Какви още доказателства са ти необходими? Нали видя с очите си какво са направили онези мъже в града!
— Това, което видях, няма никакво значение. Трябва да знам защо. Не мога просто да обявя война. Трябва да знам кои са тези мъже, за кого се бият.
Тя имаше още една причина, много сериозна причина, за да иска да направи подобно нещо. Но за нея си замълча.
— Те са убийци!
— Ти също си убивал хора! Всички трябва да знаят причините, преди да тръгнат по пътя на отмъщението.
— Ти си глупава!
Приндин сложи предупредително ръката си върху рамото на Чандален, за да му напомни да внимава с приказките. Чандален сърдито се освободи от него.
— Ти каза, че тези мъже са глупави, макар че са хиляди. А ти си сама. Нямаш никакъв шанс за спасение, ако решат да те убият.
— Аз съм Майката Изповедник. Никой не може да вдигне оръжие срещу мен.
Тя разбираше, че това звучи абсурдно, но не можа да намери друго оправдание за действията си. Чандален беше бесен. Той се обърна на другата страна и изпухтя. Калан знаеше защо. Ако с нея станеше нещо, той никога нямаше да може да се върне в къщи. Освен това, помисли си за миг, може би към това се бе прибавила истинската му загриженост за нея. Каквито и да бяха причините за гнева му, тя беше Майката Изповедник и имаше своите задължения към Средната земя.
— Лейтенант Хобсон, моля, осигурете ми кон. Бял или сив, ако е възможно.
Той кимна и се завтече да изпълни заповедта й.
— Капитане, искам да съберете войниците си и да им разкажете всичко, за което си говорихме.
Чандален още стоеше с гръб към нея. Тя прокара ръка по коженото му наметало и я отпусна върху костения нож на баща му.
— Сега ще се биеш за Средната земя, а не само за народа на Калните.
Той изръмжа сърдито.
— Докато ме няма, искам вие тримата да започнете да обяснявате внимателно на тези хора какво трябва да се прави. Надявам се да не се бавя.
Хобсон се зададе с коня и коленете й се разтрепериха. Как можа да се забърка в тая каша? Тя се обърна към капитан Райан.
— Ако аз… ако нещо… — Пое си дълбоко въздух и продължи: — Ако се загубя и не мога да намеря обратния път, минавате под командването на Чандален. Разбрахте ли? Ще изпълнявате всичките му заповеди!
— Да, Майко Изповедник! — каза той и удари с ръка по гърдите си за поздрав. — Нека добрите духове бъдат с теб!
— От опит знам, че в ситуация като тази добрият кон помага повече.
— Тогава имаш точно това, от което се нуждаеш — каза лейтенант Хобсон. — Ник е огън — бърз и буен. Няма да те разочарова.
Капитанът сключи ръце, за да й помогне да се качи върху широкия гръб на коня. Калан погледна надолу към мъжете, а след това потупа коня по врата. Той поклати глава. Подкара едрото животно и го пришпори по хълма, по следите, които щяха да я отведат до вражеския лагер, разположен от другата страна.