Тридесет и осма глава
В зловещия сумрак около нея се издигаха снежните силуети на огромните дървета. Луната скоро щеше да залезе, но засега все още блестеше върху снега и осветяваше пътя й. Когато излезе на откритото, тя облекчено въздъхна, доволна, че притискащите я от всички страни и идеални за засада дървета са останали зад гърба й. Нямаше намерение да се промъква незабелязано в лагера на мъжете, при които отиваше, и предните постове скоро я забелязаха. Един самотен ездач обаче явно им се стори обект, за когото не си струва да вдигат тревога, и те я оставиха да премине нататък безпрепятствено. Пред нея лежеше лагерът, в който кипеше живот — виждаха се огньове и мъже, чуваше се шум. С размерите на малък град, лагерът се забелязваше от километри. Толкова многочислена армия явно не се страхуваше от нападение. С качулка на главата и добре завързано наметало, Калан дръпна юздите на Ник, за да го накара да премине ходом, и закрачи през бъркотията от мъже, каруци, коне, мулета и бумтящи огньове. Единственото, което чуваше, бяха ударите на собственото й сърце. Въздухът бе изпълнен със силния аромат на печено месо и пушек. Снегът беше утъпкан от десетки хиляди крака — както на хора, така и на животни — и от колелата на всякакви видове каруци. Мъжете се бяха насъбрали около огньовете и ядяха, пиеха и пееха. На места се виждаха копия, подредени в кръгове с опрени едно в друго остриета, така че да се образува огромен конус. На други места копията и оръжията просто стърчаха като колци от преспите сняг. Палатките бяха опънати напълно безразборно — без никакъв ред и посока. Навсякъде щъкаха мъже, местеха се от един огън на друг, опитваха храната, присъединяваха се към някоя група с певец и флейта, хвърляха зарове или просто пиеха. Всъщност най-вече пиеха.
Никой не й обръщаше внимание. Явно бяха прекалено заети, за да я забележат. Тя пришпори леко коня си и бързо отминаваше покрай онези, които спираха очи в нея, преди да им е дала възможност да осъзнаят какво са видели. В целия лагер кипеше живот. Добре обученият й кон беше изненадващо спокоен в целия този ад, само от време на време леко потрепваше. От някои от по-отдалечените палатки се чуха женски крясъци, последвани от смразяващи кръвта мъжки смехове. Въпреки старанието си тя не успя да потисне ледените иглички, които се изсипаха по гърба й. Тя знаеше, че армии като тази пътуват с проститутки, които се придвижват с каруците за провизии и другия багаж. Знаеше също, че армии като тази се отнасят към жените като към част от плячката си и ги смятат за една от привилегиите на победата, нещо като ограбването на мъртвите войници. Каквито и да бяха причините за виковете — израз на удоволствие или просто ужас, — Калан знаеше, че не може да направи нищо и затова се опита да не ги чува, като вместо това насочи вниманието си към мъжете, покрай които минаваше.
Отначало различаваше само войници от Д’Хара, чиито униформи познаваше прекалено добре. На гърдите на всеки имаше буква „Р“ — фамилията Рал. Много скоро обаче започна да различава и Келтонски войници. Видя и десетина мъже от Западната страна, които, всеки прегърнал рамото на другаря си, танцуваха в кръг, без да престават да пият от кожени мехове. Видя мъже и от други земи — от Никобарезе, от Сандария и дори неколцина от Галеа. Може би, помисли Калан, всички те са от Д’Хара, но са облекли униформите на убити войници. Не й прозвуча особено правдоподобно.
От време на време тук-там се чуваха шумни скандали. Мъжете се караха за зарове, храна или бутилки с пиене. Някои от тези спорове се разрешаваха с юмруци и ножове. Тя с очите си видя как промушиха един мъж в корема и това предизвика само вълна от смехове сред наблюдаващите отстрани. Най-накрая намери каквото търсеше — палатките на командирите. Въпреки че върху тях нямаше никакви отличителни знаци и бойни знамена, Калан се ориентира по големината им. Пред най-голямата палатка беше наредена малка маса близо до огъня, където се печеше месо. Около масата се бе събрала група мъже. Светеха си с фенери, закачени на пръти. Когато Калан се приближи, едър мъжага с крака върху масата крещеше:
— …това означава веднага или ще ти хвръкне главата! Пълно! Или ще донесеш пълно буре, или ще набуча главата ти на копие!
Когато войникът тръгна с бързи стъпки, другите мъже около масата избухнаха в смях.
Калан спря коня си до тях. Застана изправена на седлото и заразглежда насядалите мъже. Четирима от тях бяха офицери от армията на Д’Хара, единият бе онзи с краката на масата. Освен тях имаше един Келтонски командир с орнаментирана разкопчана униформа, под която се виждаше мръсна риза с петна от вино и мръвки, и млад мъж, облечен в семпла жълтеникава роба. Онзи с краката върху масата режеше голямо парче месо с огромен нож. Когато отдели от него кокала, го хвърли през рамо на кучетата, застанали в очакване зад него. Разкъса парчето на две половини със зъби и с ножа посочи надясно, към младия мъж в робата, като същевременно отпи голяма глътка от халбата си. Накрая каза с пълна уста: