— Магьосникът Слагъл ми каза, че надушвал Изповедник. — Той вдигна нагоре кръвясалите си очи. — Къде ти е магьосникът, Изповеднико? А?
Всички на масата се разсмяха заедно с него. По гъстата му руса брада се стече бира.
— Ще пиеш ли нещо, Изповеднико? Почти свършихме пиенето. Не? Е, няма значение! — Той посочи с ножа си към Келтонския командир.
— Карш разправя, че на седмица-две път оттук имало някакво хубаво градче. След като ни посрещнат подобаващо и ни се закълнат във вярност, ще трябва да се погрижат и за пиенето ни.
Калан хвърли поглед на магьосника. Именно заради него бе дошла тук. Обмисляше хладнокръвно дали ще успее да скочи от коня върху него и да го докосне със силата си, преди онзи с дългия нож да я е намушкал. Изглеждаше достатъчно пиян, за да не може да реагира бързо. Все пак прецени, че е доста рисковано. С радост би жертвала живота си, за да изпълни своя дълг, но само ако имаше сериозни основания да се надява на успех. Но нали, от друга страна, бе дошла именно заради него. Магьосникът беше зрението на тази армия. Той виждаше всичко преди тях, виждаше и онова, което те не можеха да забележат. Също като нея. Войниците от Д’Хара се страхуваха от магии и духове. Магьосникът беше тяхната защита срещу всичко това. Погледът на Калан се премести от тъмните му пиянски очи върху онова, което правеха ръцете му. Дялкаше нещо. Пред него на масата имаше купчина стърготини. Спомни си купчината издялкани дървета в двореца в Ебинисия, натрупани пред стаята на момичетата. Магьосникът въртеше в ръка пръчката, която дялкаше. Калан можа да забележи, че произведението му представлява фалос с неестествено големи размери. Глупавата му усмивка стана още по-широка. Мъжът с ножа посочи към магьосника.
— Слагъл има нещо за теб, Изповеднико. Направи го за по-малко от два часа, след като разбра, че ни идваш на посещение. — Той се опита да бъде сериозен, но го напуши смях и избухна в гръмогласен кикот.
Два часа. Значи това бяха границите на възможностите на този магьосник. Беше тръгнала от лагера на Галеанските войници преди четири часа, около час беше яздила по билото. Това означаваше, че момчетата още не са достатъчно близо, за да ги усети магьосникът. Но това нямаше да е задълго. Щом се скъси разстоянието между тях, щеше да ги надуши. Изчака смехът да утихне и чак тогава заговори.
— Поставяте ме в неудобно положение!
— Не още, но ще го направим!
Мъжете отново се разхилиха. Тя си наложи да се успокои напълно. Блъсна назад качулката. Сложи на лицето си каменната маска на Изповедник.
— Как се казваш, войниче?
— Войниче? — Той се наведе напред и заби ножа в масата. — Аз не съм войник! Аз съм генерал Ригс. Аз съм главнокомандващият на тази армия. Всички мъже тук, млади и стари, са мои подчинени.
— И за кого се биеш, генерал Ригс?
Той направи широк кръг с ръката си.
— Ами Императорският орден обяви война в полза на тези, които се присъединиха към нас. Война срещу всички тирани. Срещу всички, които се сражават срещу нас. Тези, които не се присъединиха към нас, са против нас и ще бъдат унищожени. Ние се бием, за да въведем ред. Под заповедите на Императорския орден всички, които се присъединяват към нас, получават подкрепата ни и на свой ред защитават другите. Всички земи ще се присъединят към нас или ще бъдат потъпкани с пренебрежение. Това е новият ред за всички победени. Императорският орден. Те командват всички народи, а аз командвам тях.
Калан се намръщи. Опитваше се да проумее онова, което чува.
— Аз съм Майката Изповедник. Аз управлявам Средната земя, а не ти!
— Майка Изповедник! — Той удари магьосника по гърба. — Ти не ми каза, че ще е Майката Изповедник. Е, не ми приличаш много на майка, доколкото виждам! Но след тази нощ и това ще стане! Имаш думата ми! — Той започна да вие от смях.
— Мрачният Рал е мъртъв. — Думите й накараха смеховете да позаглъхнат. — Новият владетел Рал обяви края на войната и призова всички войски на Д’Хара да се приберат в къщи.
Генерал Ригс се изправи на крака.
— Мрачният Рал беше непредвидлив мъж, който прекалено много разчиташе на своите остарели магии и прекалено малко обръщаше внимание на Ордена. Беше твърде зает със своите собствени неща и със старите си религии. Магията, докато бъде напълно изкоренена, ще бъде инструмент в ръцете на хората, а не техен господар. Мрачният Рал не използва дадената му възможност. Ние няма да направим тази грешка. Самият той го знае там, в отвъдния свят, и се разкайва. Той вече е наш съюзник. Добрите духове ни казаха това. Ние вече не се подчиняваме на Замъка Рал. Новият владетел Рал ще се присъедини към нас, иначе ще го унищожим, както и всяко куче, което го последва. Ние ще унищожим всички невежи кучета.