— С други думи, генерале, вие не се биете за никой друг освен за самия себе си. Вашата цел е просто да убивате хора.
— Не се бия за себе си! Имам по-възвишени цели. Ние предлагаме всекиму възможността да се присъедини към нас. Не го ли направи някой, значи е станал съюзник на враговете ни. Значи трябва да го унищожим. — Той вдигна нагоре ръце. — Безполезно е да се обясняват тези неща на жена. Жените нямат достатъчно ум, за да управляват.
— Мъжете не притежават особени таланти да управляват, генерале!
— Обидно е за един мъж да се покланя пред жена, за да търси защита. Истинският мъж се занимава с жени само когато се наложи да им влиза под полата. И то не за да се скрие там. Жените управляват с гърдите си, мъжете — с юмруци. Прилагат законите. Осигуряват прехрана и защита. Всеки крал и поданик ще получи предложение да се присъедини към нас, да постави своята земя и своя народ под наша закрила. На всички Кралици ще бъде дадена възможност да се занимават с ръкоделие в някой бордей или може би да станат смирени съпруги на конярите в чифлиците. — Той вдигна чашата си и отпи няколко глътки. — Нима не разбираш, жено? Или си прекалено глупава дори за жена? Какво постигна вашият Съюз на Средната земя под управлението на жени?
— Какво постигна ли? Съюзът няма за цел да постига каквото и да било освен мира между народите в Средната земя. Освен спокойствието и разбирателството между съседните народи, така че всеки да живее в своята земя и да знае, че към нея не се протягат алчни ръце. Че всички са готови да се вдигнат в защита на всеки, дори и най-слабия и безпомощния, така че никой да не остане самотен, гладен или бездомен.
Мъжът се усмихна триумфално към другарите си.
— Типични женски приказки! — Той махна с ръка в знак на отвращение. — Ти не осигуряваш нито ред, нито закон. Всяка страна прави онова, което смята за необходимо. Това, което на едно място се смята за престъпление, на друго е добродетел. Твоят Съвет не може да въведе всеобщ ред. Вие не сте нищо друго освен разпокъсани племена, всяко от които дърпа чергата към себе си, без да мисли за общото. Всеки ревниво пази своето и така излага всички на опасност.
— Грешиш. Точно за това е създаден Централният съвет в Ейдиндрил — за да обединява всички, за да се защитават с общи сили срещу врага. Да се защитават от убийци като теб. Това не е някакъв слаб Съюз, както, изглежда, си мислиш. Той има достатъчно сили да отстоява своето.
— Какъв благороден идеал! Аз всъщност също го споделям, но вие не знаете как да се борите за него. Свиквате всички, но плахо, без да ги ръководи общо оръжие. — Той протегна ръка към нея и сви длан в юмрук. — По този начин излагате на опасност много от страните в Средната земя. Вие сте едни изгубени души, които се борят за лидерство и изпитват отчаяна нужда от закрила. В момента, в който границата падна, Мрачният Рал ви разби. Но без да си дава много зор, защото мислите му бяха заети с неговите магии. Ако беше оставил генералите си да действат така, както могат, вашият Съюз отдавна нямаше да съществува.
— И кой е този, от който ще ни се наложи да се защитаваме?
Той извърна поглед и прошепна по-скоро на себе си:
— Ордата, която скоро ще пристигне!
— Каква е тази орда?
— Ордата, за която се говори в пророчествата. — Той се намръщи срещу нея и протегна ръка към магьосника. — Този добър магьосник ни каза за някои пророчества. Ти си прекарала целия си живот с магьосници, но никога не си черпила от познанията им.
— Ти красноречиво изтъкна, че искате да живеете според законите и в мир, че сте обзети единствено от високи благородни намерения. Така ли е, генерал Ригс? Но твоите жестокости в Ебинисия показват, че всичко е лъжа. Ебинисия е мълчалив, но неопровержим свидетел на вашите истински намерения. Ти и твоят Императорски орден сте ордата. — Калан погледна към магьосника. — Какво е твоето участие във всичко това, магьоснико Слагъл?
Той сви рамене.
— Защо питаш, аз подпомагам присъединяването на всички народи под общия закон!
— Кой закон?
— Законът на победителите — усмихна се той. — А победителите ще бъдем ние. Императорският орден.