— Ти имаш задължения като магьосник. Да служиш, а не да управляваш. Трябва да отидеш в Ейдиндрил и да заемеш полагащото ти се място или ще отговаряш пред мен.
— Пред теб ли? — каза той раздразнено. — Искаш тези добри и достойни мъже да хленчат и подсмърчат пред теб, а в същото време допускаш проклетниците, тези изчадия на злото, да се движат необезпокоявани насам-натам.
— Проклетници ли? — Тя стрелна с поглед Ригс. — Така като ви гледам, виждам, че сте достатъчно глупави, за да сте потърсили съвет от „Кръвта на братството“.
— Те вече се присъединиха към нас — каза генерал Ригс безцеремонно. — Имаме общи цели. Те знаят как да се справят с всеки, който служи на Пазителя, а следователно и с нашите врагове. Ще прочистим земята от всички, които служат на Пазителя. Доброто ще възтържествува!
— Искаш да кажеш твоето добро! Защото тогава ти ще застанеш начело!
— Сляпа ли си, Изповеднико? Аз и бездруго управлявам. Но тук не става въпрос за мен, а за бъдещето. Аз просто заемам този пост засега, хвърлям семе в нивата, за да може то да покълне. Не аз съм важният в случая. Ние даваме възможност на всеки да служи в нашите редици и всеки тук е приел предложението ни. Някои войници се присъединиха по време на битките ни. Ние вече не сме армията на Д’Хара или на която и да е друга страна. Всички заедно, ние сме Императорският орден. Може да ни управлява всеки здравомислещ мъж. Ако аз загубя живота си в благородна битка, друг ще ме смени, докато всички страни се присъединят към нас под единно командване. Така Императорският орден ще процъфтява!
Този мъж или бе прекалено пиян, за да знае какво говори, или луд. Тя погледна към танцуващите и пеещи пияни мъже край огньовете. Луд като Бантак. Луд като Джакопо.
— Генерал Ригс!
Той мърмореше сърдито нещо под носа си, но спря и я погледна.
— Аз съм Майката Изповедник. Независимо дали това ти харесва или не, аз представлявам Средната земя. В името на Средната земя те призовавам да спреш веднага тази война и или да се върнеш в Д’Хара, или да се изправиш пред Съвета и да внесеш оплакванията си. Можеш да внесеш петиция и бъди сигурен, че ще те чуят. Но не ти разрешавам да предизвикваш войни срещу моя народ. Няма да ти харесат последствията, ако не се вслушаш в моите заповеди.
Той се обърна към нея.
— Ние не правим компромиси. Ние унищожаваме всички, които не се присъединяват към нас. Ние се борим, за да спрем убийствата, да спрем кланетата, така както го искат от нас добрите духове! Ние се борим за мира! Но за да го постигнем, трябва да вдигаме войни!
Калан се намръщи.
— Кой ти каза това? Кой ти каза, че трябва да се биеш?
Ригс я изгледа страшно с кръвясалите си очи.
— Очевидно е, тъпа кучко!
— Не е възможно да сте толкова глупави и да мислите, че добрите духове са ви казали да водите война. Добрите духове не действат по този начин.
— Аха, явно имаме известни разногласия! Това предпоставка ли е за война или не! Добрите духове знаят, че сме прави, и едва ли те ще решат да действат против нас. Нашата победа ще докаже, че те са заедно с нас и че искат да победим. Сам Създателят иска да види нашия триумф. И нашата победа ще бъде доказателство за това! — Мъжът беше обезумял.
Тя реши да се обърне към Келтонския командир.
— Карш…
— Генерал Карш!
— Ти не си достоен за ранга си, генерале. Защо изклахте жителите на Ебинисия?
— На Ебинисия беше дадена възможност да се присъедини към нас, както на всички останали. Но предпочете да се бие. Трябваше да дадем урок на нейния твърдоглав народ, да покажем на другите какво ще им се случи, ако не се присъединят към нас доброволно. Това ни струваше много, но жертвите бяха напълно оправдани. Сега загубите са попълнени с нови войски. Ние ще се разрастваме, докато към нас се присъединят всички познати ни земи.
— Това ли наричате нов ред! Грабежи и убийства?
Генерал Карш остави чашата си на масата. Очите му пламтяха.
— Ние им направихме онова, което те направиха на други народи! Те нахлуха в нашите земи и нашите градове. Убиваха Келтонци като бръмбари, които трябва да се смачкат. Предложихме им мир. Те отхвърлиха нашата милост. Избраха да са против нас и се превърнаха в пример за другите с лудостта на съпротивата си.
— А какво направихте с Кралица Сирила? И нея ли заклахте или тя е някъде тук, из палатките, сред вашите спътнички?
Мъжете се разхилиха.
— Щеше да бъде — изгледа я Ригс. — Ако я бяхме открили.
Калан скрито въздъхна с облекчение. Погледна пак към Карш, който лочеше бира на едри глътки.
— Какво каза принц Фирен за това?
— Фирен е в Ейдиндрил, аз съм тук!