Може би короната нямаше нищо общо с всичко това. Може би ставаше въпрос просто за многобройна банда убийци? Калан познаваше принц Фирен като разумен мъж. Сред Келтонските дипломати, изпратени в Ейдиндрил, той беше направил твърде много, за да изпъкне Келтон пред другите народи на Средната земя. Той беше придумал Кралицата да тръгне по пътя на мира, а не на конфликтите. Принц Фирен беше благородник в пълния смисъл на тази дума.
— Освен че си убиец, генерал Карш, ти си и предател на своя собствен народ и на Короната. На твоята собствена Кралица.
Той сложи чашата си на масата.
— Аз съм патриот! Защитник на своя народ!
Тя се наведе съвсем леко към него.
— Ти си предател, кучи сине! Ще оставя на принц Фирен честта да те осъди на смърт! Разбира се, ако съществуват смъртни присъди над мъртъвци!
Карш сви юмруци.
— Добрите духове знаят за твоето предателство към народа на Средната земя. Те ни казаха, че докато ти живееш, ние няма да бъдем свободни. Те ни призоваха да избиваме всички като теб! Всички сквернословци. Добрите духове няма да ни изоставят в нашата битка. Ние ще победим всички изчадия на Пазителя!
— Нито един истински офицер няма да се вслуша в глупавите приказки на „Кръвта“! — каза тя презрително.
Магьосникът беше направил зловещо кълбо от течен огън в ръцете си и бавно го тласкаше напред, докато я гледаше. Пламъците съскаха и изпускаха малки искрици. Генерал Ригс се оригна, облакъти се на масата и се загледа в нея.
— Стига вече приказки! Ела тук, малка уличнице, и можем да започваме забавлението. Смелите защитници на мира имат нужда и от малко забавления!
Генерал Карш най-накрая се усмихна.
— А утре или може би вдругиден, ще те обезглавим! Нашите мъже, нашият народ ще се зарадват на твоята смърт. Те ще празнуват нашата победа над Майката Изповедник — символа на потисничество чрез магии — усмивката изчезна и лицето му стана огненочервено. — Хората трябва да видят твоето наказание, за да знаят, че доброто винаги побеждава. Да имат надежда. Когато умреш, нашият народ ще се зарадва истински!
— Ще се радва на това, че силите на смелите защитници на мира се изчерпват с убийството на една-единствена жена?
— Не — каза генерал Ригс. — Ти не разбра точно каква е задачата ни. Трябва да го разбереш добре! Ние навлизаме в нови времена, Изповеднико. Времена, в които няма място за твоите остарели религии. Родословието на Изповедниците и на магьосниците свършва! Беше време, преди три хиляди години, когато почти всеки се раждаше с дарбата. Магията имаше власт над всички неща. Тя беше използвана, за да съперничи на силата. Магьосниците злоупотребиха със своята сила. В алчността си започнаха да се избиват помежду си. Избиваха и други, които притежаваха дарбата, и така все по-малко ставаха онези, които я предаваха напред. С времето родените с дарбата бяха изтласкани от човешката раса. Въпреки това малцината оцелели се опитват да застанат начело и допълнително изтъняват редиците на родените с дарбата. Магията, магическите същества, които са под нейна защита, като например ти, постепенно загубиха закрилата на магията, предразположението й. Днес вече почти не се раждат хора с дарбата. Самата магия също си отива. Те имаха възможност да управляват, както Мрачният Рал с неговата магия, но се провалиха. Тяхното време, времето на магьосниците, изтече. Вече няма кой да защитава тези създания на мрака, а това означава, че ерата на магията свърши. Дойде времето на мъжете и в този свят вече няма място за старите, умиращи религии, които ти наричаш магии. Време е мъжете да заемат местата си като наследници на този свят. Императорският орден ще владее света. А ако не той, ще се появи друг, с друго име. Време е мъжете да управляват, а магията да умре!
Калан почувства внезапна празнота. Неочаквано по бузите й потекоха сълзи. Усещане за неудържима паника впи нокти в гърлото й.
— Чу ли това, Слагъл? — прошепна Калан. — Ти притежаваш магията, но онези, на които помагаш, ще те унищожат.
Той направи малко огнено кълбо с другата си ръка и пламъците заиграха по смръщеното му лице.
— Така и трябва да бъде! Магията — чиста или нечиста — е пътят на Пазителя към този свят. Щом помагам на изгасващата магия в различните й форми, значи също трябва да умра. По такъв начин ще помогна на народа си.
Ригс я погледна.
— Нашият народ трябва да види как умират последните въплъщения на тази религия. Ти си техният символ, последното същество, създадено от магията на магьосниците. След твоята смърт те ще гледат с надежда в бъдещето и ще насърчават унищожаването на всички останали огнища на нечистотии и перверзии, каквото е магията. Ние сме палешникът. Тази земя, заразена с магия, ще бъде освободена от отровата и ще може да храни отново нашия народ. Така най-накрая ще бъдем свободни от вашите догми, те повече няма да бъдат част от славата на бъдещия човек. — Той се изправи и отпи от чашата си. Гласът му отново стана груб. — След като свършим с теб, ще поставим Галеа на колене, както и всички останали земи. — Той удари чашата си в масата. — И докато пълната и всеобща победа не бъде наша — ще воюваме!