Обзе я гняв, който изтласка паниката и отчаянието й. Тя бавно поклати глава и улови погледа на генерала.
— В качеството си на Майка Изповедник, най-високия пост в Средната земя, ще задоволя желанието ви! — Тя се наклони напред и изсъска: — Нека да бъде война!
Юмрукът на Калан се насочи към магьосника. Беше дошла заради него, дишаше тежко, с болка, заради лудостта на тези мъже. Тя остави напиращата в гърдите й магия да се развихри, устремена към смъртта на магьосника.
Бе тук именно заради него. Нямаше право да се провали. Кървавата ярост крещеше в нея. Опита се да предизвика светкавиците. Нищо! Замръзна от ужас. Магията не действаше! В същия миг Ригс се хвърли към коня й. Тя опъна юздите. Силният боен кон бе готов за нападение. Изправи се на задните си крака. Едното му копито удари в лицето Ригс и го отхвърли назад. Конят стъпи с двата предни крака върху масата и тя се разхвърча на парчета. Мъжете отскочиха уплашени. Предните копита на Ник размазаха черепа на един от офицерите и натрошиха крака на друг. След малко повтори атаката си. Калан го пришпори с пети. Магьосникът се изправи на крака. Изненаданите мъже се разбягаха пред нея. Тя хвърли бърз поглед през рамо и видя, че магьосникът е вдигнал ръце нагоре. Огненото кълбо оживя в ръцете му и тръгна към нея. Бойният кон вървеше напред, без да се плаши от хора и огън. Калан чуваше свистенето на кълбото, което летеше към нея. Чуваше виковете на хората, които то докосваше по пътя си. Виждаше го как расте. Как се движи, криволичейки. Като пияния магьосник. Магьосническият огън се нуждае от здрава ръка, за да бъде управляван, но явно в това състояние Слагъл имаше сериозни затруднения с контрола на собственото си творение.
— Добри духове, — молеше се тя, — ако трябва да умра сега, моля ви, дайте ми малко време, за да направя онова, което трябва!
Ник летеше в галоп. Огненото кълбо продължаваше да я следва, палейки палатки и хора по пътя си. Ставаше все по-голямо и застрашително се приближаваше към нея. Копието, което държеше в ръка, изведнъж се оказа прекалено тежко за нея. Бе направено за по-силни мъже. Бойният кон продължаваше да тича, нищо не можеше да смути мощния му галоп — нито шумът, нито бъркотията, нито тичащите мъже, нито дори огненото кълбо. Ник разблъскваше всички по пътя си и продължаваше все напред. Копитата му удряха силно в снега. Калан подбираше внимателно пътя и лъкатушеше заради преследващото ги огнено кълбо. Слагъл се опитваше да го овладее, за да й попречи да се измъкне. Макар и да му беше трудно, разстоянието между бягащия кон с Калан и кълбото застрашително намаляваше. Тя знаеше добре, че не му е нужна голяма скорост, за да я настигне. В последния миг, когато свистенето бе буквално в ушите й, тя успя рязко да извърти коня си надясно. Във въздуха се разнесе мирис на изгоряла коса. Тя свърна наляво и продължи напред. Някъде зад нея огненото кълбо удари земята и се разпръсна. Ужасните предсмъртни викове на хора и животни разцепиха нощното небе. Дузина мъже, всичките в пламъци, тичаха в снега и се мъчеха да угасят огъня. Но той не се загасяше лесно, защото бе жив и преследва своята цел докрай. Виковете на тичащите горящи мъже изплашиха останалите, които нямаха представа какво се е случило. Мъжете крещяха от страх пред духовете, защото мислеха, че са се обърнали срещу тях. Те вадеха мечове и удряха по огнените фигури. Започна битка без никакъв повод. Във въздуха се разнесе миризмата на изгорена плът и на кръв.
Калан не обръщаше никакво внимание на виковете.
Магьосникът се олюля и падна на земята. След миг успя да се изправи с вдигнати във въздуха ръце. Във въздуха се изля огън. Макар наоколо да цареше пълен хаос, съзнанието на Калан беше съсредоточено в един-единствен обект — магьосника. Тя стисна копието, пъхайки края му под мишницата си. Стиснала зъби и напрягайки всички сили, вдигна тежкото оръжие над подскачащата глава на Ник, наведе се леко наляво, като същевременно полагаше усилие да не загуби равновесие. Ник, сякаш прочел мислите й, се насочи натам. Тя го пришпорваше да тича с всички сили, но въпреки всичко й се струваше, че последните метри изминаха за часове. Магьосникът тъкмо се опитваше да запрати ново огнено кълбо към нея, когато копието й се заби в гърдите му. От удара оръжието се раздроби на парчета. Тялото на магьосника едва не се раздели на две половини. Калан и конят полетяха през фонтан от кръв. Тя се наведе ниско над гривата на Ник и полетя с пълна сила напред. Сърцето й биеше със същата сила, с която копитата на коня удряха по снега.