Може би Ригс имаше право. Може би трябваше да се приложат законите с цялата им сила, за да се спрат такива като тях. Но Съветът никога не е искал подобно нещо — да накара всички да коленичат пред една-единствена цел. Силата и красотата на Средната земя е в нейното разнообразие, независимо от това, че съществуват и не особено приветливи места. Но красивото за едни е грозно за други. Просто всяка страна трябва да бъде оставена да живее по своите разбирания. Докато не застрашава по някакъв начин интересите на друга. Това беше компромис, който позволяваше съществуването на някои не особено красиви неща в името на това прекрасните да разцъфтяват. Понякога беше трудно за Съвета да поддържа тази линия на поведение, да намира верния път: да накара отделните страни да работят заедно и в същото време да защитава суверенитета на всяка от тях.
Може би Ригс имаше право. В някои страни хората понасяха терора и беззаконието на своите алчни или некадърни управници и нямаха никаква надежда това да се промени. Имаше и малки мъдри народи, които не живееха в страх от нападение отвън. Ако на страданието на народите, управлявани от неразумни владетели, можеше да бъде сложен край, нима нещата нямаше да се подобрят? В същото време, ако всички заживеят под общо управление, това означава, че всички други форми на съществуване ще бъдат унищожени и няма да имат никакъв шанс за развитие. Въпреки че някой от тях би могъл да се окаже успешен. Авторитарно управление като това, което се опитва да наложи Императорският орден, си е живо робство.
Калан с изненада откри Галеанските стражи много по-далеч от лагера, отколкото преди. Бяха добре скрити и държаха оръжията си в готовност. Чандален, Приндин и Тосидин очевидно бяха се потрудили добре. Стражите се удариха с юмруци в гърдите, когато я разпознаха.
Зазоряваше се и небето постепенно изсветляваше. Времето поомекна. Облаците покриваха земята с топла пелена. Калан бе смъртно уморена и едва се държеше на седлото, докато Ник вървеше през снега към лагера. Но щом приближи до мъжете, които я очакваха с нетърпение, се пооживи.
Чандален, Приндин, капитан Райан и лейтенант Хобсон разговаряха с група мъже. Когато я видяха да язди през лагера, четиримата се затичаха да я посрещнат. В лагера вече кипеше живот. Всички бяха станали. Готвеха, закусваха, оправяха оръжието си, сгъваха палатките си или товареха багажа в каруците. Тя мерна и Тосидин, наметнат с бялата си вълча пелерина, който стоеше малко настрани с лейтенант Слоун и нещо ръкомахаше към група мъже, които го гледаха безмълвни. Тъмните им фигури се открояваха на белия сняг. Калан въздъхна уморено и скочи от коня, преди четиримата мъже да я посрещнат. Войниците наоколо уж продължиха да вършат работата си, но тайничко се примъкваха по-наблизо, наблюдавайки я с огромен интерес. Четиримата мъже пред нея я гледаха с широко отворени очи. Никой не каза нито дума.
— Защо ме гледате така? — попита Калан малко нервно.
— Майко Изповедник — каза капитан Райан, — цялата си в кръв. Ранена ли си?
Калан погледна към бялата си наметка, която вече не беше толкова бяла. Чак сега осъзна, че по лицето й има засъхнала кръв, а косата й направо е подгизнала.
— О — каза тя по-спокойно. — Нищо ми няма! Добре съм!
Чандален и Приндин въздъхнаха с облекчение. Лейтенант Хобсон, все още разтворил широко очи, преглътна.
— А какво стана с магьосника? Видя ли го?
Калан повдигна вежда.
— Това, което виждаш по мен, са остатъците от него!
Чандален се усмихна, оглеждайки я изпитателно.
— Колко освен него успя да убиеш?
Тя уморено сви рамене.
— Много бързах и не ми остана време да ги преброя, но предполагам, че заедно с изгорелите стават около хиляда. Магьосникът е мъртъв и това е най-важното. Двама от техните командири също. Други двама са тежко ранени.
Капитан Райан и лейтенант Хобсон пребледняха. На лицето на Чандален грейна горда усмивка.
— Изненадан съм, че си оставила малко и за другите, Майко Изповедник!
Тя не отвърна на усмивката му.
— Има колкото искате. — Тя потърка носа на коня. — Всъщност Ник свърши по-голямата част от работата.