— Казах ти, че е точно това, което ти трябва, Майко Изповедник! Казах ти, че няма да те подведе!
— Наистина! Помогна ми повече от добрите духове! Жива съм само благодарение на него! — Калан падна на едно коляно пред двамата Галеански офицери и наведе глава. — Струва ми се, че трябва да ви поискам прошка. — Тя хвана за ръката всеки от тях. — Макар да не знаете точно какво трябва да се направи, вие поставихте задълженията си към Средната земя над моите заповеди. Това беше изключително смела и достойна постъпка. Искам всички да знаете, че сбърках. Действахте, водени от най-благородни подбуди. — Тя целуна ръцете и на двамата. — Слава на вашите честни сърца. Вие подчинихте всичко на дълга си. Моля ви да ми простите.
Настъпи пълна тишина, Калан продължаваше да стои на едно коляно. Накрая капитан Райан прошепна:
— Майко Изповедник, моля те, стани, всички ни гледат!
— Няма да стана, преди да сте ми простили. Искам всички да знаят, че ти правиш точно това, което трябва.
— Но ти не знаеше какво правим и защо. Ти мислеше само за нашата сигурност.
Калан чакаше, а капитанът мълчеше объркано още известно време.
— Добре! Аз ти… прощавам. Нали няма да се опиташ да го направиш отново!
Тя се изправи, пусна ръцете им и се усмихна тъжно.
— Надявам се това да е последният случай, когато нарушавате моя заповед!
Капитан Райан кимна енергично.
— Тъй вярно! — Той поклати глава. — Искам да кажа, не, няма, тоест… искам да кажа, че… Ще изпълняваме заповедите ти, Майко Изповедник.
— Разбирам какво искаш да кажеш, капитане. — Тя го погледна изморено. — Имаме много работа, преди да нападнем онези мъже!
— Ние ли! — извика Чандален. — Нали се разбрахме да ги научим на някои неща и след това „ние“ да тръгваме за Ейдиндрил. Не можем да участваме в тази битка. Ти вече направи достатъчно. Трябва…
Калан го прекъсна.
— Трябва да говоря с вас тримата. Извикай Тосидин. Капитане, моля те, събери хората си, включително и стражите. Искам да говоря на всички. Моля те, чакай ме при хората си. Ще бъда кратка. Моля те също така да ми осигуриш една палатка. Нужни са ми няколко часа сън, докато се приготвите за път.
Тя се отдалечи заедно с Чандален на достатъчно разстояние, за да не могат другите да ги чуват, а Приндин отиде да извика Тосидин. Когато всички бяха налице, тя се обърна към тях. Чандален гледаше изпод вежди, лицата на братята не показваха никакви чувства.
— Народът на Калните — започна тя с мек глас — притежава магията.
— Не е вярно — възрази Чандален.
— Напротив, вярно е. Вие не я възприемате като магия, защото сте се родили с нея и не знаете какво е тя да не е у вас. Не знаете как е при другите хора, как те живеят. Калните могат да разговарят с духовете на предците си. Могат да го правят именно защото притежават магията. Вие мислите, че това е нормално. Но всъщност за другите народи не е. Правите го благодарение на магия. Магията не е странна и могъща сила. Тя просто е начинът, по който живеят някои хора и същества.
— И другите хора биха могли да говорят с предците си, ако поискат — каза Чандален.
— Наистина, някои могат да го правят, но повечето — не. За тях тези разговори с мъртвите са магия. Магия, която ги плаши. Ние с вас знаем, че няма от какво да се страхуваме. Но никога няма да успееш да убедиш другите хора, че това, което прави вашият народ, е добро. Никой няма да ви повярва. Хората си мислят, че да говориш с мъртвите е лошо.
— Но духовете на нашите предци ни помагат — каза Приндин. — Те никога не са навредили на никого, само помагат.
Калан сложи ръка на рамото му и се вгледа в разтревожените му очи.
— Знам, затова искам никой да не ви се бърка и да живеете така, както искате. Има и други народи, които разговарят с предците си, така както го правите вие, и те също притежават магия. Има такива народи или други създания, чиято магия е различна от вашата, но също е важна за тях. — Калан ги изгледа един по един. — Разбирате ли?
— Да, Майко Изповедник! — каза Тосидин.
Приндин кимна в знак на съгласие. Чандален измърмори нещо и скръсти ръце.
— Не е толкова важно да повярвате, че това, което правите, е магия. Важното е да разберете, че другите вярват, че вашата магия и онова, което правите, е опасно и лошо. Че ви мислят за зли, защото разговаряте с мъртвите. — Калан посочи към лагера на Императорския орден. — Мъжете, които преследваме, които избиха хората в града, са привърженици на една идея. Те искат да управляват народите в Средната земя. Няма да се спрат пред нищо, докато не подчинят всички на своето управление.