— Защо им е да управляват народа на Калните? — попита Приндин. — Ние не притежаваме нищо, което биха пожелали. Имаме само земята си.
Чандален отпусна ръце и заговори.
— Те се страхуват от магията и искат да ни накарат да спрем да разговаряме с духовете на предците си.
Калан го стисна за рамото.
— Точно така. За тях е свещен дълг пред духовете, които почитат, да избият всички ви. Те смятат, че тяхната мисия е да унищожат всичко, свързано с магията, защото мислят, че магията е символ на злото. Те вярват, че вие притежавате магия. — Тя срещна погледа на Чандален. — И ако не бъдат избити до крак, както Джакопо, рано или късно ще дойдат, за да унищожат народа на Калните, точно както унищожиха Ебинисия.
Тримата мъже бяха забили погледи в земята и слушаха внимателно. Калан говореше бавно, за да е сигурна, че думите стигат до тях. Накрая Чандален заговори.
— Те ще избият и други народи, които не искат чужденци, а искат да си живеят сами като народа на Калните.
— Ще го направят! Аз говорих с мъже от тяхната армия. Те всички са като обезумели. Говорят като посетени от злите духове, като Бантак или Джакопо. Не се вслушват в здравия разум. Мислят, че вие се подчинявате на зли духове. Те ще изпълнят обещанието си. Вие видяхте разрушения град и армията, която са разбили. Заплахите им не са празни приказки. Трябва да стигна до Ейдиндрил, за да се опитам да събера армия, която да се изправи срещу тези мъже. Съветниците бе трябвало вече да са се заели с това, но въпреки това трябва да отида, за да съм сигурна, че в Ейдиндрил са си дали сметка за огромната заплаха. За да съм сигурна, че всички в Средната земя са готови да се включат в борбата срещу общия враг. В същото време знам, че в момента не разполагаме с други войски освен тези момчета. Още градове ще бъдат унищожени, преди да сме извикали помощ. Нещо по-лошо — заплахата, която онези мъже си мислят, че е надвиснала над Средната земя, ще убеди много други да се присъединят към армията им. За някои честта не е толкова важна и те с готовност биха се присъединили към онези, които си мислят, че ще победят. Така броят им ще продължава да нараства. Преди Ейдиндрил да може да изпрати войски, които да открият и победят тези мъже, мнозина ще умрат. Трябва да убедим тези момчета да започнат борбата веднага, преди да са загинали още много невинни хора. Те доброволно са станали войници, също като вас, за да защитават своя народ и всички народи в Средната земя. Трябва да им помогнем. Не можем да оставим армията от злодеи да се изплъзне и да кръстосва Средната земя, да убива и унищожава и, още по-страшно, да продължава да се разраства. Трябва да започнем битката заедно с тези момчета, да им помогнем, да им покажем как трябва да се бият, за да можем по-късно да ги оставим да продължат сами. Длъжни сме да застанем начело в първата им битка, да ги накараме да ни повярват, преди да продължим към Ейдиндрил.
Чандален я погледна.
— Ще можеш ли да извикаш на помощ светкавиците?
— Не — прошепна Калан. — Опитах тази нощ, но нищо не стана. Не знам как да ви го обясня. Мисля, че се получи така, защото първия път призовах силата на магията си заради Ричард. Сега тя не иска да се задейства, освен ако не става въпрос за него. Много съжалявам.
Чандален отпусна ръце.
— Но тогава как си могла да избиеш толкова много хора?
Калан го потупа по ръката, там, където държеше костения нож от дядо си.
— По същия начин, по който твоят дядо е посъветвал да действа баща ти. А баща ти после го предал на теб. Не направих онова, което те очакваха. Не се бих по техните правила.
Двамата братя се наведоха, за да не изпуснат нито звук.
— Те обичат да пият и когато са пияни, не могат да мислят много добре, стават мудни.
Тосидин посочи назад с пръст.
— Да пият през нощта. Имат каруца с пиене между продоволствията си. Но тази нощ ние не им позволихме да го направят. Някои се ядосаха. Казаха, че било тяхно право.
Калан поклати глава.
— Тези момчета смятат, че трябва да тръгнат направо срещу врага си, който ги превъзхожда значително, и да се бият, докато умрат. Ние трябва да им помогнем. Трябва да ги научим какво всъщност да направят!
— Няма да искат да чуят. — Приндин погледна през рамо към мъжете, които беше се опитал да обучава. — Те винаги спорят. Казват „така се прави“ и „трябва да направим така“. Знаят само онова, на което са ги учили, и не желаят да научат нищо ново.
— И въпреки това ще трябва да ги научим на нещо ново — каза Калан. — Трябва да им покажем пътя, по който да тръгнат. Това искам от вас тримата. Имам нужда от помощта ви, иначе много хора, в това число и Калните, ще загинат. Нужна ми е вашата помощ! Аз трябва да ги поведа в първата им битка.