Чандален стоеше съвсем неподвижен. Двамата братя ровеха в снега с ботушите си и размишляваха. Най-накрая Приндин вдигна очи.
— Ще им помогнем, брат ми и аз ще направим всичко, което искаш.
— Благодаря ти, Приндин, но не ти трябва да решиш, а Чандален. Той взима решенията.
Братята го изгледаха косо изпод вежди. Той не сваляше очи от нея. Накрая пое дълбоко въздух.
— Ти си упорита жена. Толкова си упорита, че ще си изгубиш главата, ако не сме ние тримата, да ти наливаме малко разум в нея. Ще тръгнем с теб, за да унищожим онези проклети мъже.
Калан въздъхна с облекчение.
— Благодаря ти, Чандален. — Тя взе шепа сняг, за да измие засъхналата кръв от лицето си. — Сега трябва да отида и да кажа на тези момчета какво трябва да правят. — Тя хвърли снега, щом изми лицето си. — Успяхте ли вие тримата да поспите миналата нощ?
— Малко — каза Чандален.
— Добре, след като говоря с тях, ще отида да поспя няколко часа. Вие започнете да ги учите как се пътува без каруци. Трябва да ги научим да са силни като вас. Тази нощ ли ще започнем да убиваме?
Чандален се намръщи и мрачно кимна.
— Тази нощ.
Четиридесета глава
Калан се качи на една каруца пред насъбралите се мъже. Те стояха в плътни редици на фона на избледняващото утро, облечени в кафяви вълнени шинели. Капитан Райан и двамата лейтенанти застанаха между нея и войниците. Капитанът се облегна на колелото на каруцата и застина в очакване.
Калан огледа младите лица пред себе си. Момчета. И тя се канеше да изпрати всички тези момчета на смърт! Но нима имаше друг избор?
„Майчице моя, каза си наум тя, нима затова избра Уиборн за мой баща? За да ме научи как да постъпвам в ситуация като тази?“
— Страхувам се, че имам само една добра новина за вас — започна тя с тих глас, който се разнесе в студения въздух над обърнатите към нея лица. — И затова ще започна с нея, за да ви вдъхна кураж за останалите неща, които трябва да чуете. — Тя си пое дълбоко въздух. — Вашата Кралица не е била убита в Ебинисия, нито пък е била намерена и пленена от нападателите. Тя или не е била в града по време на нападението, или е успяла да избяга.
— Кралица Сирила е жива! — Момчетата си отдъхнаха като един, сякаш надявайки се, че след това няма да чуят нищо лошо. Миг по-късно радостта им избухна с пълна сила. Вдигнаха ръце във въздуха и размахаха юмруци. Виковете им бяха изпълнени с радост и облекчение.
Калан стоеше пред тях, заметната с кървавата си бяла пелерина, отпуснала ръце покрай тялото си. Остави им известно време да се насладят на чутото и да поликуват. Някои от момчетата, забравили за миг, че са войници, започнаха да се прегръщат. Тя видя, че по бузите на мнозина заблестяха сълзи от щастие. Почувства се малка и незначителна пред тази тълпа от момчета, която изливаше пред очите й обожанието си към нейната полусестра. Не можеше да си наложи да прекъсне радостта им. Накрая капитан Райан се качи на каруцата до нея. Той вдигна ръце и призова за тишина.
— Добре! Добре! Запазете тишина! Престанете да се държите като деца пред Майката Изповедник! Покажете й какви мъже сте!
Постепенно шумът утихна, останаха само грейналите лица и ведрите погледи. Капитан Райан скръсти ръце и отстъпи малко встрани, за да й остави достатъчно място.
— Гражданите на Ебинисия — продължи Калан със същия тих глас — не са имали това щастие.
Леденият въздух сякаш заискри. Настъпи пълна тишина. Чуваше се само поклащането на замръзналите клони под напора на режещия вятър. Усмивките изведнъж изчезнаха.
— Всеки един от вас има — най-малкото — приятели, които са били убити там. Мнозина са загубили любими същества, семейства, убити от ръцете на мъжете, които са на няколко часа път през този проход — Калан прочисти гърлото си, преглътна и заби поглед в земята. — Аз също познавам хора, които загинаха там. — Тя вдигна очи. — Миналата нощ стигнах до лагера на нападателите, за да видя кои са те и дали може да се преговаря с тях, за да се върнат в родната си страна. Те искат едно-единствено нещо — да завладеят цялата Средна земя и да я подчинят на своето управление. Заплашват, че ще убият всеки, който откаже да се присъедини към тях. Ебинисия е отказала.
Момчетата се развикаха и размахаха юмруци. Закрещяха, че сами ще сложат край на тази заплаха. Калан успя да ги надвика и да ги накара да замълчат.
— Мъжете, които изклаха вашите съграждани, наричат себе си Императорския орден. Тяхната борба не е в името на една страна или един народ. Те се борят, за да подчинят всички земи и да управляват всички народи. Те не желаят нито държава, нито крал, нито владетел, нито Съвет. Искат сами да създават своите закони. Повечето от тях идват от Д’Хара, но има и много други, присъединили се към тях. Видях много Келтонци.