Гъстата тълпа от войници се раздвижи, възпламенена от думите й, чуха се възгласи, че са готови да направят всичко, което е нужно. Тя наблюдаваше изпод вежди как изразяват искрената си готовност да се бият докрай. Някъде отдясно се чу гневен шепот. Мъжете жестикулираха един към друг и спореха. Някои искаха да говорят, а други се опитваха да им попречат.
— Ако решите да се включите в тази битка, ще трябва да го направите, без да задавате никакви въпроси — каза тя. — Но тъй като днес ви е за пръв път, ви се разрешава да изразите свободно мнението си. Само този път. Ако имате нещо да кажете, нека всички го чуем още сега. Не го ли кажете сега, ще трябва да го отнесете в гроба си.
Един мъж се освободи от ръката на другаря си, който се опитваше да го спре. Хвърли й гневен поглед.
— Ние сме мъже, няма да следваме в битките една жена!
Калан го изгледа.
— Вие се подчинявахте на Кралица Сирила!
— Тя е наша Кралица, ние се бием за нея. Но тя не ни предвожда в битките. Това е мъжка работа.
Калан присви очи.
— Как се казваш?
Мъжът се обърна и изгледа другарите си, след това вирна брада.
— Аз съм Уилям Мозъл. Обучаван съм от самия принц Харолд.
— А аз — каза Калан — съм обучавана от неговия баща, крал Уиборн. Крал Уиборн беше и мой баща. Аз съм половин сестра на Кралица Сирила и принц Харолд.
През тълпата премина учуден шепот. Без да сваля очи от Мозъл, тя вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.
— Но това няма значение. Вие сте войници. Ваш дълг е да изпълнявате заповедите на вашите командири и тези на Кралицата, а тя следва заповедите на Централния съвет на Средната земя. Съветът на Средната земя се подчинява на заповедите на Майката Изповедник.
Сега аз изпълнявам тази длъжност. Аз принадлежа на същата династия като вашата Кралица и също съм Амнел, но най-важното е, че в жилите ми тече Изповедническа кръв и че в момента аз съм Майката Изповедник на Средната земя. Ако ви наредя да марширувате в езерото, ваш дълг ще е да го направите, докато не се нагълтате с вода и не видите рибите да плуват покрай вас. Ясно ли е, войници?
Неколцина мъже зад Мозъл се раздвижиха, насърчавайки го да продължи с оплакванията си.
— Това означава, че можеш да ни заповядваш, но не означава, че разбираш от тези неща!
Калан го изгледа и отметна назад един напоен с кръв кичур коса от лицето си.
— Днес няма време да ти разказвам през какви тренировки съм преминала, нито пък за битките срещу всевъзможни врагове, в които съм участвала, и за мъжете, които е трябвало да убивам на бойното поле. Ще ти кажа само, че снощи отидох сама в лагера на Императорския орден, за да спася живота ви. Мъжете от Ордена, войниците от Д’Хара, се страхуват от мрака и духовете и водят със себе си магьосник, който да ги защитава от тях. Каквото и да бяхте предприели в битката, магьосникът щеше да разбере намеренията ви и щеше да използва магия, за да ви унищожи.
Самонадеяното изражение на Мозъл не се промени, но зад гърба му долетя тревожен шепот. Да се биеш срещу стомана е едно, а да се изправиш срещу магия — съвсем друго.
Капитан Райан направи една крачка напред.
— Майката Изповедник е убила магьосника — каза той с гордост. Сред мъжете се чуха въздишки на облекчение. — Без нейния опит утре щяхме да тръгнем към собствената си гибел, без дори да имаме възможност да се бием стомана срещу стомана. Аз имам намерение да изпълня онова, в което съм се клел — да остана верен на родината и Кралицата си, на Средната земя и Майката Изповедник. Ние ще спрем заплахата срещу Средната земя, като останем верни на клетвата си. Ще тръгнем в боя под заповедите на Майката Изповедник.
— Аз съм войник от армията на Галеа — Мозъл очевидно ставаше все по-упорит, — а не войник от някаква си армия на Средната земя! Аз ще се бия за Галеа, но не и за да защитавам земи като Келтон.
Калан погледна към една група мъже, които явно бяха съгласни с думите му.
— Тази армия на Императорския орден, както те сами се наричат, се е насочила към границата. Келион е граничен град и една част от него е от другата страна на реката, в Келтон. Мнозина от неговите граждани са Келтонци. Защо ние трябва да умираме за Келтонци?