Мъжете в тълпата започнаха да спорят помежду си. Лицето на капитан Райан стана червено.
— Мозъл, ти си позор за…
Калан вдигна ръка, за да го спре.
— Не, войникът Мозъл каза само онова, което мисли, аз самата го помолих. Вие всички трябва да ме разберете. Не ви заповядвам да правите това. Моля ви да се биете, за да защитите невинните хора на Средната земя. Десетки хиляди ваши другари войници умряха вече в тази битка. Не искам да ви убеждавам да дадете живота си за неща, в които не вярвате. Повечето от онези, които ще се включат в битката, ще загинат. Решението да останете или не си е ваше. Няма да ви заповядам да го направите. Но веднъж решили първото, ще трябва да ми се подчинявате безусловно. Не искам между нас да има хора, които не вярват в това, което правим. Трябва сега да решите дали оставате или си тръгвате. Който реши да си тръгне, може да го направи веднага, защото и бездруго няма да е от никаква помощ на другарите си. — Гласът й стана студен като зимно утро: — Който реши да тръгне с мен в тази война, ще трябва да се подчинява на заповедите на своите началници. В Средната земя няма човек с по-висок ранг от моя. Който не се подчинява на моите заповеди безпрекословно, ще бъде безмилостно наказан. Ако ви наредя да направите нещо, ще трябва да го направите, дори да сте сигурни, че отивате на сигурна смърт, защото така ще бъде спасен животът на хиляди други. Аз никога не давам необмислени заповеди и отделям достатъчно време за разяснения. Ваш дълг е да вярвате на командирите си и да правите онова, което ви е наредено. — Тя вдигна ръка и я плъзна бавно над главите на мъжете. — А сега избирайте. С нас или не. Изборът ви ще е окончателен.
Калан прибра ръцете си в топлата пелерина и мълчаливо изчака споровете да утихнат. Чуваха се гневни възгласи и сърдити клетви. Около Мозъл се събра група мъже, други се дръпнаха настрани.
— Тогава напускам — извика Мозъл и размаха юмрук във въздуха. — Няма да вървя след жена в боя, без значение коя е тя! Кой тръгва с мен?
Около него се бяха събрали шестдесет-седемдесет мъже, които изказваха гласно подкрепата си.
— Тогава вървете — заповяда Калан, — преди да се окажете във вихъра на битка, в чиято цел не вярвате!
Мозъл и другите мъже я изгледаха презрително. Той излезе наперено напред.
— Ще тръгнем, щом сме готови. Нямаме намерение да се разтичаме само защото така си казала.
Тълпата се сгъсти около него. Преди да се стигне до сблъсък, Калан вдигна ръка.
— Спрете! Оставете ги! Те направиха своя избор. Нека си съберат нещата и си вървят.
Мозъл се обърна и тръгна през множеството, последван от своите нови другари. Когато напуснаха тълпата, Калан внимателно ги преброи. Шестдесет и седем. Шестдесет и седем, които искат да си тръгнат. Тя огледа отново тълпата.
— Други? Има ли други, които искат да ни напуснат?
Никой не помръдна.
— Всички ли искате да участвате в тази битка?
Войниците отговориха в един глас.
— Така да бъде! Повече никого няма да питам! Сърцето ми скърби за онези от вас, които ще умрат. Знам, че нито един от тези, които сега си отиват, няма никога да забравят вашата саможертва за тях и за хората от Средната земя!
С крайчеца на окото си Калан гледаше шестдесет и седемте мъже, които се движеха около каруците, вадеха провизии и всичко, от което си мислеха, че ще имат нужда.
— А, сега към това, което трябва да се направи! — Тя бавно поклати глава. — Вие всички трябва да сте наясно с онова, което искам от вас. Това не е славна битка, както вероятно си мислите, в която ще се придвижвате като фигури по шахматна дъска. Няма да използваме тънки бойни тактики. Няма да се изправим лице с лице срещу врага, а ще го избиваме по всякакви други начини.
— Но, Майко Изповедник — чу се плах глас. — В принципите на войнишката чест е заложено излизането в открит бой. Войникът трябва да загине в честна битка.
— Няма нищо честно в това да се биеш на война. Единствено честно е да се живее в мир. Всяка война има ясна цел — да се убива. Трябва добре да разберете това, защото от него зависи вашето оцеляване. Няма слава и чест в убийството, без значение по какъв начин е извършено. Мъртвият си е мъртъв. На война убиваш врага, за да защитиш живота на онези, за които се биеш. Няма да го направиш по-добре, ако убиеш в бой меч срещу меч, отколкото ако изненадаш врага, докато спи. В първия случай обаче рискът е много по-голям. Ние не правим това за чест и слава. Това е мръсна работа. Няма да позволим да се стигне до открит бой, където да мерим силите си. Нашата цел е да унищожим врага. За да се убедите колко проста е тази цел, помислете какви са войниците, с които ще се биете. Помислете дали те спряха да размислят, преди да изнасилят майките и сестрите ви. Помислете за всички онези жени в Ебинисия, за това как са били измъчвани, изнасилвани и убивани.