— Да, Майко Изповедник.
Ако до този момент имаше някой, който да не изпитва ужас от нея, след този случай не остана нито един. Повечето мъже бяха готови да хукнат като изплашени зайци нагоре към планините и при най-лекото изпукване на съчки. Може би мнозина за пръв път виждаха магия. И то не красивата, вълшебна магия, а грозната и ужасяваща.
— Майко Изповедник — прошепна капитан Райан. Ръцете му още стискаха ножа, предложен й, за да убие сама Мозъл. — Какво ще направиш с мен, след като не се подчиних на заповедта ти?
Тя погледна мъртвешки бледото му, безкръвно лице.
— Нищо. Това е първият ти ден като войник, който се бори срещу Ордена. Мнозина от вас още не са повярвали в значението на разпорежданията ми. И ти още не си разбрал всичко. Но съм доволна, че научи нещо.
Капитан Райан преглътна.
— Благодаря ти, Майко Изповедник. — С трепереща ръка той прибра ножа в ножницата и посочи с ръка към тялото, сгърчено в краката й. — Израснахме заедно. Заедно ходехме на лов и за риба. Винаги сме си помагали. Винаги си купувахме едни и същи празнични дрехи, в еднакви цветове. Винаги…
— Съжалявам, Брадли. Само времето лекува болката от предателството и загубата. Вече ти казах, че тази война не е свързана с войнишката чест. Не можеш да обявиш война на Ордена само защото искаш днес да отидеш на риба с твоя приятел.
Той кимна.
— Майко Изповедник, какво щеше да направиш, ако беше сгрешила. Какво щеше да направиш, ако Мозъл ти бе казал, че не е имал намерение да отива при врага?
Тя не свали очи от него, докато не срещна погледа му.
— Може би щях да взема ножа, който ми предложи, за да го убия!
Калан сложи ръка върху рамото на войника, застанал до нея.
— Лейтенант Хобсон, знам, че си имал трудна задача. Приндин ми каза, че си я изпълнил както подобава.
Лейтенантът беше на път да се разплаче, но само гордо изправи гръб. Погледът му не се откъсваше от земята.
— Благодаря, Майко Изповедник.
Калан погледна стотината войници, които стояха наоколо и я наблюдаваха.
— Всички си имате работа, нали?
Още преди да са чули докрай думите й, те се раздвижиха и разпръснаха. Хобсон я поздрави с юмрук в гърдите и тръгна да изпълнява задачите си. Войниците, които доведоха Мозъл, вдигнаха и отнесоха тялото му. Други се събраха около Чандален, за да получат нареждания. Капитан Райан остана с нея и се огледа, за да се убеди, че всеки се е захванал с работата си. Тя усети краката си меки и отпуснати като тетива, оставена цяла нощ под пороен дъжд. За един Изповедник е изтощително да използва силата си, дори когато е отпочинала и в будно състояние. Да го направи, когато е смъртно уморена, е направо съсипващо. Тя едва се държеше на краката си. Беше изтощена до крайност от среднощното препускане до вражеския лагер и обратно, а към това се прибавяше и тежката битка. Имаше нужда от повече сън, отколкото бе успяла да си открадне. Използването на силата й бе изтощило напълно силите, спечелени по време на кратката дрямка. Беше я използвала, за да направи нещо, което би трябвало да бъде свършено без нейно участие. Помисли си, че умората й вероятно се дължи на студа и на тежките условия за пътуване, но, от друга страна, наистина се чувстваше по-изтощена от обикновено напоследък. Може би нямаше да е зле да помоли Приндин да й направи още чай.
— Мога ли да поговоря с теб, Майко Изповедник? — попита капитан Райан.
Тя кимна.
— Какво има, капитане?
Той разтвори незакопчания си вълнен шинел и пъхна ръце в джобовете. Погледна неколцината мъже наблизо, които мъкнеха кожени мехове за вода.
— Исках само да ти кажа, че съжалявам! Допуснах грешка.
— Няма нищо, Брадли. Той беше твой приятел. Трудно е да повярваш в злото, когато е свързано с приятел. Разбирам те.
— Не, не е така. Баща ми винаги казваше, че един мъж трябва да признава грешките си. — Той се огледа наоколо и най-накрая спря сините си очи върху нея. — Направих грешка, защото помислих, че искаш да убиеш Уилям само заради отказа му да те последва. Помислих, че се озлоби от нежеланието му да тръгне с теб. Направих грешка и съжалявам. Ти правиш всичко, за да ни защитаваш, дори и когато си сигурна, че ще спечелиш нашата омраза. Добре, аз не те мразя! Надявам се, че и ти не ме мразиш. Чест е за мен да те следвам в тази битка. Надявам се, че един ден ще бъда поне наполовина мъдър, колкото си ти, и ще се науча от теб да използвам мъдростта в името на доброто.
Калан го погледна.
— Аз съм съвсем малко по-голяма от теб, а ме караш да се чувствам като старица. Радвам се, че ме разбра. Това е малко възнаграждение за цялата тази болка. Ти си добър офицер и съм сигурна, че ще бъдеш винаги полезен на хората си.