— Майко Изповедник! — Широките им усмивки правеха поздрава им да изглежда някак глуповат. И двамата бяха върлинести, с късо отрязани кестеняви коси. Едва ли бяха на повече от осемнадесет години. Вълнените им дрехи бяха разкопчани — времето бе започнало да се затопля. Изглеждаха превъзбудени и очевидно едва сдържаха емоциите си. Спряха на безопасно разстояние от нея, но дори ужасът им да се приближат прекалено до един Изповедник не можеше да потуши напиращото им въодушевление.
— Как се казвате?
— Аз съм Брин Джаксън, а това е Питър Чапман, Майко Изповедник. Имаме идея и искаме да я споделим с теб. Струва ни се, че ще влезе в работа!
Калан погледна зачервените им лица.
— Какво ще влезе в каква работа?
Брин почти подскочи от радост, че му обърнаха внимание. Вдигна веригата, паднала в снега между двата коня.
— Това! — Той повдигна веригата и протегна ръце към нея. — Това ще свърши работа, Майко Изповедник. Сами го измислихме. Питър и аз! — Той отново хвърли тежката верига на земята. — Покажи й, Питър. Дръпни коня настрани!
Питър кимна с глава и се захили. Подкара коня си настрани, докато веригата се опъна над снега. Калан и мъжете около нея гледаха със смръщени лица и се опитваха да разберат що за странно съоръжение е това. Брин посочи веригата.
— Като те чухме да казваш, че ще трябва да изоставим каруците, си помислихме, че никак не бихме искали да се разделим с Дейзи и Пип. Така се казват конете ни. Ние сме коняри. Искахме да помогнем и да накараме Дейзи и Пип да свършат нещо полезно. Затова взехме най-дебелите вериги, които можахме да намерим, и накарахме Морван, ковача, да ги завари една за друга и да свърже двата коня.
Калан наклони глава към него.
— И после?
Брин разпери възбудено ръце.
— Ти каза, че трябва да извадим от строя техните коне! — Той не можа да сдържи усмивката си. — Точно за това ще използваме изобретението си! Ти каза, че ще нападнем през нощта. Техните коне ще бъдат вързани на кордони. Ще препуснем в галоп с Дейзи и Пип от двете страни на кордона и веригата ще пречупи краката на техните коне. Така ще се справим наведнъж с целия кордон!
Калан направи няколко крачки. Погледна към Питър и кимна, обмисляйки идеята.
— Брин, да свържеш два коня по този начин и да ги подкараш в галоп е доста опасно!
— Но може би ще помогне да се справим с конете им. Трябва да го направим! Ще опитаме заради теб!
— Но те имат около две хиляди коня.
Двамата за пръв път се спогледаха неуверено и забиха погледи в земята.
— Две хиляди — прошепна Питър разочаровано и се почеса по рамото.
Калан погледна капитан Райан. Той сви рамене, като че искаше да й каже, че не може да прецени дали планът им е добър. Другите мъже наоколо търкаха бради и потропваха с крака, обмисляйки чутото.
— Няма да стане — каза накрая Калан. Брин отпусна сломено рамене. — Твърде много са, за да се справите само двамата. Ще са необходими много повече коне, свързани по този начин.
Брин и Питър вдигнаха глави и я погледнаха с широко отворени очи.
— След като вие двамата знаете как се прави, съберете всички коне заедно с конярите. Нека покажат колко са сръчни. Използвайте всичко от каруците, което може да ви влезе в работа. И без това няма да ги взимаме със себе си. Откачете всички вериги. Направете каквото трябва, обяснете на останалите и тренирайте. Работата не е никак лесна.
Питър и Брин застанаха един до друг.
— Ще го направим, Майко Изповедник. Ще го направим! Можеш да разчиташ на нас!
Тя ги изгледа строго.
— Това, с което се заемате, е твърде опасно. Но ако успеете, ще бъде от голяма помощ за нас. Може да спаси живота на мнозина. Тяхната кавалерия е страшна. Заемете се сериозно с работата. Войниците им ще се опитат да ви убият.
Те удариха с юмруци в гърдите си и вдигнаха веригата от земята.
— Ще внимаваме, Майко Изповедник, можеш да разчиташ на всички коняри. Няма да остане нито един здрав вражески кон!
Калан проследи с поглед отдалечаващите се ездачи. Те се спряха при група мъже и започнаха да им обясняват нещо, сочейки към нея.
— Само от няколко месеца са при нас — каза капитан Райан. — Още са момчета.
Калан го изгледа изпод вежди.
— Те са мъже, които ще се бият за Средната земя. Когато те видях за пръв път, си помислих същото и за теб. Но сега ми се струва, че изглеждаш дори малко по-възрастен от мен.
Капитанът я погледна.
— Мисля, че си права. Ако те наистина успеят, ще е истински подвиг.
Чу се тропот на бързо приближаващ се кон и след миг ездачът скочи пъргаво на земята пред нея и я поздрави.
— Майко Изповедник, аз съм Синрик, от съгледвачите.