— Какво има, Синрик?
— Каза, че искаш да знаеш всичко, затова реших да ти докладвам незабавно. Бяхме на пост на един час път от тук, близо до пътя, който води към прохода Джара. На кръстопътя се появи каруца, идваща откъм Келтон. Спряхме я.
— Кой е в нея?
— Едно възрастно семейство. Богати търговци или нещо такова. Не разбрахме съвсем точно, но говореха за някакви овощни градини.
— Какво им казахте? Споменахте ли нещо за нас? Нали не сте им казали, че наблизо има цяла армия?
Той поклати глава.
— Не, Майко Изповедник, казахме, че група бегълци се укрива наблизо, а ние сме патрул, който оглежда местността. Казахме им, че няма да ги пуснем да преминат през прохода, преди да сме се посъветвали с командирите си. Наредих им да чакат, докато се върнем.
Калан кимна.
— Бързо мислиш, Синрик!
— Кочияшът се казва Ахерн. Опита се да спори с нас и дори ни заплаши. Старецът слезе от каретата и ни обвини, че искаме да го ограбим. Размахваше около нас черния си бастун. Накрая обаче се прибра в каретата.
— Как се казваше този старец?
Синрик почеса веждата си.
— Робен, или Рубен, или нещо подобно. Опасен старец. Рубен! Мисля, че беше Рубен Рибник, май беше точно така!
Калан въздъхна и поклати глава.
— Не ми се вярва да са шпиони. Но ако Орденът ги хване и те знаят нещо, ще изпеят всичко още преди войниците на Д’Хара да са приключили с тях. — Тя погледна съгледвача. — Какво правят по тези места?
— Старецът каза, че жена му е болна и я води при някакви лечители в Никобарезе. Жената наистина не изглеждаше добре. Очите й сякаш се бяха обърнали навътре.
— Е, щом като са тръгнали по северозападния път и се канят да преминат през прохода Джара, значи няма да се озоват особено близо до Ордена. — Тя отметна назад няколко къдрици. — Но преди да сме ги пуснали да си вървят по пътя, искам да поговоря с тях!
Още преди да е направила няколко крачки, сержант Фрост пристигна тичешком.
— Майко Изповедник, варта е готова, палатките са разпънати.
Калан въздъхна шумно. Погледна сержант Фрост, Синрик и другите мъже, които чакаха, за да разговарят с нея или да получат заповеди. Отново въздъхна.
— Виж, Синрик, нямам време да дойда до там, съжалявам, но не мога.
Той кимна.
— Добре, Майко Изповедник. Разбирам. Какво ще заповядаш да направим?
— Убийте ги!
— Майко Изповедник?
— Убийте ги! Не можем да сме сигурни в това, което казват. Трябва да сме много внимателни с разните непознати, които се мотаят наоколо. Не можем да рискуваме. Направи го бързо, така че да не страдат.
Тя извърна глава към сержант Фрост.
— Но, Майко Изповедник… Кочияшът им, Ахерн, има кралски пропуск.
Калан се обърна и смръщи лице.
— Какво?
— Има кралски пропуск, медальон, даден му от самата Кралица Сирила. Казва, че е герой, че е помогнал на народа на Ебинисия по време на блокадата. Заради службата си получил пропуск за цяла Галеа.
— Лично Кралицата му е дала пропуск?
Синрик кимна.
— Ще направя, каквото ми наредиш, Майко Изповедник, но този медальон му гарантира нейната защита из цялата страна.
Калан потърка чело с пръсти. Беше толкова изморена, а трябваше бързо да измисли нещо.
— След като тя му е дала пропуска, трябва да го уважим. — Тя посочи с пръст съгледвача. — Но им кажи веднага да се махат оттук. Повтори им историята за бегълците. Кажи им, че преследвате тези бегълци и че ако засечете отново този Ахерн или каретата му, ви е наредено да смятате, че са на страната на онези, които преследвате, и ще трябва да ги екзекутирате на място. Пътят за Никобарезе завива на североизток. Кажи им да вървят само по него, да не се отклоняват и да не спират, докато не се отдалечат на достатъчно разстояние оттук.
Синрик удари с юмрук в гърдите си. Всички се заеха с работата си. Изведнъж застудя. Въздухът натежа от влага. Калан се загърна плътно в кожената си наметка.
— Следобед мъглата ще падне ниско над планината — каза капитан Райан. — Живея по тези места, откакто съм се родил, и знам, че падне ли мъгла над прохода, се задържа там поне два дни.
Калан погледна планината, после вдигна очи към сивите облаци.
— Това е добре за нас. Особено за работата, която съм си наумила да свърша. Мъглата ще ни помогне, за да накараме врага да изпита ужас.
— Готова ли си вече да ми кажеш за какво беше всичко онова с варта?
Калан въздъхна уморено.
— Вече имаме няколко цели за унищожение. Тази нощ ще имаме най-добър шанс да свършим голяма част от работата, защото действията ни ще бъдат изненадващи за тях. Втора такава възможност няма да ни се удаде. От утре нататък те ще очакват атаките ни.