Калан бе доволна да разбере, че капитанът осъзнава какво се иска от него.
— Добре — каза тя. — Радвам се, че капитанът на Галеанската армия, всъщност на армията на цялата Средна земя, приема с ентусиазъм заповедите ми. А сега искам да се разпоредиш да бъде донесено седлото ми и всички принадлежности на коня ми и да бъдат потопени във вар. И, моля те, постави постове покрай палатката, докато съм вътре.
Той я погледна с широко отворени очи.
— Седлото ти ли? Не, ти няма… Майко Изповедник… не говориш сериозно, нали?
— Не мога да искам от войниците си нещо, което не бих направила самата аз. Те ще имат нужда от предводител в първата си битка. Имам намерение този предводител да бъде аз.
Капитан Райан отстъпи крачка назад. Не знаеше какво да каже. Отново пристъпи напред.
— Но, Майко Изповедник… ти си жена. И в никакъв случай не грозна жена. — Сякаш без желание той плъзна поглед по тялото й. — Всъщност ти си… Майко Изповедник, прости ми — Райан млъкна смутен.
— Те са войници с мисия. Какво искаш да кажеш, капитане!
Лицето му пламна.
— Те са млади мъже, Майко Изповедник. Те са… Ами, не можеш да очакваш… Те са млади мъже. — Устата му се отвори на няколко пъти, без да излезе звук. Капитанът внимателно търсеше думите. — Няма да могат да се удържат. Майко Изповедник, моля те. Въпреки уважението на всички ще изпаднеш в неудобно положение. — Той примигна с надеждата, че няма да се наложи да й обяснява повече.
Калан се усмихна, опитвайки се да го успокои.
— Капитане, чувал ли си някога легендата за Шахари?
Той поклати глава.
— Когато племената, населяващи земите, известни днес като Д’Хара, решили да се обединят, използвали почти същите способи, с които действа днес Императорският орден — или се присъединяваш, или биваш завладян насила. Народът Шахари отказал да влезе в обединението и не се оставил да бъде завладян. Воините му се биели толкова ожесточено, че ордите на Д’Хара, макар да ги превъзхождали значително по брой, започнали да се страхуват от тях. Народът на Шахари обичал да се бие повече от всичко на света. Били толкова безстрашни и превъзбудени от идеята, че отново ще се бият, че се впускали в битките голи и… възбудени. — Калан извърна очи към капитан Райан, който я гледаше със зяпнала уста. След малко продължи: — Всички в Д’Хара знаят тази легенда. Те и до ден днешен се страхуват от Шахари. — Тя се прокашля. — Ако мъжете се впуснат в атака и… това… се случи, то само ще предизвика още по-голям ужас сред войниците на Императорския орден. Освен това не мисля, че ще поставим някого в неудобно положение. Войниците ни ще имат доста по-големи грижи, за които да мислят. Като например да не бъдат убити. Ако все пак това се случи, тогава добре, нека знаят, че то ме радва, защото само всява по-голям ужас в сърцето на врага.
Капитан Райан най-сетне сведе поглед и зарови с ботуша си снега.
— Прости ми, Майко Изповедник, но въпреки всичко идеята ти не ми се нрави. Така ще се изложиш на огромен риск за нищо.
— Не си прав. Има поне две много важни причини, за да го направя. Първо, тази нощ група от петдесетина преследвачи тръгна след мен, когато избягах от лагера на Ордена. Войниците на Д’Хара не се съмняват, че мъжете са успели да ме настигнат и убият.
Капитанът настръхна.
— Искаш да кажеш, че тези петдесет мъже все още обикалят наоколо и те търсят?
— Не, всички са мъртви. До един. Но мъжете в лагера знаят, че са били изпратени след мен. Когато ме видят цялата в бяло като дух, ще помислят, че съм била убита, както щях да бъда, и че моят дух е сред тях. Това ще ги изплаши още повече.
— Убила си всичките петдесет… — Той я погледна. — А каква е втората причина?
Калан го изгледа за миг.
— Когато мъжете от Ордена ме забележат, ще помислят, че съм дух или гола жена на кон. Каквото и да решат, все ще отвлече вниманието им. Докато те ме зяпат, няма да убиват, но затова пък нашите ще го правят. На всичко съм готова — добави след малко тя, — за да се запази животът на тези момчета. Трябва да го направя, за да им помогна да оцелеят.
Райан сведе поглед и пъхна ръце в джобовете си.
— Никога не съм знаел, че Майката Изповедник е човек, който толкова много се грижи за хората — прошепна той. — Никога не съм мислил, че държи на живота на всеки един от нас.