Тук-там по праговете бяха насядали старци, имаше и мъже, облегнати на стената до тях. Всички носеха меки, тъмни, топчести шапки, приплеснати отгоре и със странни отпечатъци от ярка боя, сякаш оставени с пръсти. Повечето пушеха тънки лули. Разговорите стихваха, когато Ричард и Сестра Вирна приближаваха, и тишината продължаваше, докато трите коня отминат. Някои от мъжете тайничко посягаха към дългите, поклащащи се на левите им уши обеци.
Сестра Вирна ги водеше по тесните улички, все по-навътре в лабиринта от мрачни сгради. Когато накрая стигнаха до по-широка калдъръмена улица, тя спря, обърна се към Ричард и го предупреди с тих глас:
— Това е народът на Мадженди. Земята им представлява огромен полумесец, осеян с гори. Трябва да я пресечем по дължина. Мадженди почитат духовете. Черепите, които видяхме, преди да влезем в града, са жертвоприношения към духовете им. Макар техните вярвания да са глупави и смешни, ние няма как да ги променим. Трябва да преминем през земята им. Ще направиш всичко, което ти кажат, Ричард, или черепите и на двама ни ще се прибавят към останалите в купчината.
Ричард не благоволи да й достави удоволствието да получи отговор или възражение. Беше скръстил ръце отпред на седлото си и я гледаше с безизразно лице, докато накрая тя не издържа, извърна поглед и продължи напред. След като минаха под ниския мост, свързващ две сгради, излязоха на леко вдлъбнат площад. Из него пъплеха може би към хиляда души, други стояха на групички. Също както и другите, които вече бяха видели, тези носеха дълги обеци, но този път на дясното, а не на лявото ухо. Освен това всички бяха въоръжени с къси мечове, пъхнати в черните пояси. За разлика от мъжете, покрай които бяха минавали досега, тези тук не носеха шапки и бяха с бръснати глави. Встрани от центъра на площада се издигаше платформа, върху която в кръг, с кръстосани крака, седяха мъже, обърнали лица към дебел стълб в средата. Ето откъде долиташе зловещата мелодия. С лица, обърнати към мъжете, също подредени в кръг, седяха жени, облечени в черно. Облегнала гръб в стълба, едра жена, облечена в огромна черна дреха, плъзна опакото на ръката си нагоре, докато хвана един възел, направен в края на въже, висящо от камбана. Когато видя Ричард и Сестрата да яздят през площада, тя удари камбаната веднъж. Щом пронизителният звън на камбаната се понесе над площада, Сестрата внезапно спря. Хората наоколо зашушукаха, мелодията на флейтите се забърза.
— Това е предупреждение — каза Сестра Вирна. — Предупреждение към духовете на техните врагове. Освен това камбаната е зов към присъстващите бойци. Това са всички, които виждаш тук, на площада. Духовете са предупредени, бойците — призовани. Ако тя удари камбаната още веднъж — ние ще умрем. — Сестра Вирна хвърли поглед към безизразното му лице. — Това е ритуално жертвоприношение в чест на духовете.
Тя изгледа мъжете, които се приближиха и поеха юздите на конете им. Жените, облечени в черно, се изправиха и затанцуваха в кръг под звуците на натрапчивата музика. Когато Сестра Вирна погледна Ричард отново, видя как той особено внимателно провери дали мечът му е свободен в ножницата. Тя въздъхна и скочи от коня. Щом се покашля многозначително, той най-сетне също скочи от гърба на Бони.
Докато наблюдаваше танца на жените в черно и движенията на онази в центъра на кръга, Сестра Вирна се загърна плътно с пелерината си и му каза:
— Мадженди населяват земя, извита като полумесец около блатистите гори, в които живеят враговете им. Хората, които обитават тези блата, през които е невъзможно да се мине, са див и нецивилизован народ, който за нищо на света не би допуснал да минем през земята му, камо ли да ни преведе през нея. Дори да успеем да избегнем среща с хората от този народ, със сигурност ще се загубим за по-малко от час. И то така, че никога повече няма да намерим пътя обратно. Единственият начин да стигнем до Двореца на пророците, който се намира отвъд тези диви земи, е да ги заобиколим. Което означава да пресечем по дължина полумесеца, представляващ земите на Мадженди. Целта ни се намира по средата между двата върха на полумесеца и отвъд земите на диваците от блатата. — Сестра Вирна го погледна, за да се убеди, че я слуша внимателно, и чак тогава продължи: — Мадженди са в непрекъсната война с тези диваци. За да ни разрешат да преминем през полумесеца, трябва да докажем, че сме техни съюзници, че уважаваме духовете им и че не сме враждебно настроени. Черепите, които видяхме, са на врагове, принесени в жертва на духовете на Мадженди. За да получим разрешение за преминаване, трябва да участваме в жертвоприношение. Мадженди вярват, че мъж, който притежава дарбата, пази семето на живота, завещано от духовете. Те вярват, че такъв човек е по-особен и по-близък с духовете от всеки друг. Жертвоприношението, извършено от млад мъж, който притежава дарбата, според тях им осигурява благоразположението на духовете. Мадженди вярват в небесния живот на своя народ. Ние, Сестрите на светлината, разбрахме тези неща, когато преминахме през земите им за пръв път, придружени от момчета с дарба. Мадженди вярват, че тези момчета ги свързват с духовете им. Чрез ритуала те подхранват омразата на враговете си към магьосниците, които помагат само на Мадженди. Мадженди вярват в небесните връзки със света на духовете.