Мъжете на площада изтеглиха късите мечове и ги подредиха на земята. Върховете им сочеха към жената в центъра. Всички коленичиха с наведени глави.
— Жената, която удря камбаната, е водач на Мадженди. Кралицата-майка е свързана с женските духове и е символ на плодородието на този свят. Нейното облекло символизира вместилището на божественото семе, което изтича от света на духовете.
Танцуващите жени се подредиха в редица и тръгнаха към Ричард и Сестрата.
— Кралицата-майка изпраща своите представители да те отведат за жертвоприношението. — Сестра Вирна го погледна, после дръпна края на пелерината си. — Имаме късмет. Това означава, че разполагат с човек за жертвоприношението. Ако дойдем и нямат жертва, трябва да чакаме, докато пленят някой враг. Понякога това може да продължи седмици и дори месеци.
Ричард не каза нищо. Сестра Вирна се обърна с гръб към приближаващите жени и го погледна.
— Ще те отведат на едно място, където държат пленника си. Там ще ти бъде направено предложение да дадеш благословията си. Не я ли дадеш, първата жертва ще си ти. Отказът означава сигурна смърт. Благословията се дава, като целунеш свещения нож, който ще ти бъде предложен. Не е нужно да убиваш пленника със собствените си ръце. Трябва само да целунеш ножа, което ще означава, че си дал благословията си, че си дал благословията на духовете. Мадженди сами ще извършат убийството. Но ти трябва да гледаш, за да могат духовете да видят жертвоприношението чрез твоите очи. — Тя хвърли поглед през рамо към приближаващите жени. — Вярванията на тези хора са покварени. — Тя въздъхна примирено и извърна лице към Ричард, който я стрелна с гневен поглед. — Знам, че това не ти е по вкуса, Ричард, но то запази мира между Сестрите на светлината и Мадженди през последните три хиляди години. Макар да звучи парадоксално, по този начин бе спасен животът на мнозина. На повече, отколкото можеш да си представиш. Диваците, с които Мадженди враждуват, са врагове и на Сестрите. Дворецът и цивилизованите хора от Стария свят неведнъж са били обект на свирепите им нападения.
Нищо чудно, помисли си Ричард, но не каза нищо.
Сестра Вирна пристъпи встрани и застана плътно до него, докато жените в черно образуваха около тях полукръг. Всички бяха възрастни, почти старици. Всички бяха с внушителни осанки, огромните черни дрехи покриваха всичко, дори косите им. Оставаха да се виждат само набръчканите им лица и ръцете им от китките надолу. Едната от тях посегна с разкривените си пръсти и придърпа грубия черен плат по-плътно към брадичката си. След това се поклони на Сестра Вирна.
— Добре дошла, мъдра жено. Нашите съгледвачи ни предупредиха още вчера за твоето приближаване. Радваме се да те видим сред нас, тъй като дойде време да направим жертвоприношение за сеитбата. Макар да не те очаквахме, за духовете ще бъде голяма чест жертвоприношението да бъде благословено.
Старата жена, която стигаше едва до гърдите на Ричард, го изгледа от глава до пети и след това отново се обърна към Сестра Вирна:
— Да не би това да е мъжът с дарбата? Не е момче.
— Никога досега не сме водили в Двореца на мъдрите жени толкова възрастен мъж — каза Сестра Вирна, — но той притежава дарбата, също както другите преди него.
Старицата се вгледа в очите на Ричард, който й отвърна с безстрастен поглед.
— Той е твърде стар, за да даде благословия.
Сестра Вирна настръхна.
— Но въпреки това притежава дарбата.
Жената кимна към Сестра Вирна.
— Но е твърде стар, за да направят жертвоприношението вместо него. Трябва да го направи сам. Трябва да извърши нашето жертвоприношение със собствените си ръце. — Тя направи знак на една от жените зад нея да се приближи. — Заведете го до мястото на жертвоприношението.
Протегнала ръка, жената тръгна напред, показвайки му, че трябва да я последва. Сестра Вирна го хвана за ръкава на ризата. Ричард усети магията, която струеше от пръстите й. Тя премина през ръката му и потъна във врата му, оставяйки неприятно гъделичкане под Рада’Хан.