— Ричард — прошепна тя, — да не си посмял този път да си размахваш брадвата. Внимавай да не ги предизвикаш.
Ричард я погледна и се обърна, след това тръгна, без да каже нито дума. Едрата старица го поведе по кална улица. Вървяха дълго покрай старци, насядали пред вратите, които ги изпращаха с поглед. Накрая спряха пред ниска порта. Ричард трябваше да се наведе, за да мине през нея. Подът бе покрит с килими със сложни фигури в скучни цветове. Нямаше други мебели освен няколко ниски, покрити с кожа сандъци, върху които бяха оставени газени лампи. От двете страни на вратата, покрита с тежка завеса, по-скоро приклекнали, отколкото седнали на малките рогозки, имаше по двама мъже с бръснати глави. На коленете си държаха къси копия с остри върхове, оформени като листа. Под необикновено високия таван се бе насъбрал дим от лула. Мъжете станаха и се поклониха на старицата, тя им кимна и блъсна Ричард напред.
— Това е човекът с дарбата. Понеже е мъж, а не момче, Кралицата-майка реши, че духовете ще пожелаят да получат жертвоприношението от неговите ръце.
Мъжете кимнаха в знак на съгласие с мъдрото решение и я помолиха да предаде на Кралицата-майка, че нареждането й ще бъде изпълнено. Жената им пожела успех в изпълнението на задачата, след което излезе.
Щом останаха сами, мъжете започнаха да се смеят и да удрят Ричард по гърба, сякаш за да му покажат, че вече е под тяхно покровителство. Единият от мъжете извърна глава към завесата на вратата и отзад лъсна бръснатият му тил, под който се виждаше гъста козина. Той прегърна Ричард през раменете и го стисна здраво.
— Имаш голям късмет, приятелю. Ще ти хареса онова, което сме ти приготвили — Мазната му усмивка разкри един липсващ зъб. — Хайде, да вървим. Наистина ще ти хареса, приятелю. — Той се изкикоти гърлено. — Ако още не си станал мъж, днес ще имаш възможност да го сториш.
Другите трима се разхилиха заедно с него, след което взеха една от газените лампи и повдигнаха завесата. Последният удари Ричард по гърба, подканвайки го да тръгва. И четиримата се заливаха от смях.
Стаята, в която влязоха, беше съвсем същата като предишната, само дето нямаше дим. Продължиха през дълга поредица от стаи, всичките празни, само с килимите, нахвърляни по подовете. Най-накрая стигнаха до последната врата и с мечовете си повдигнаха завесата, за да го пуснат да мине. Противните усмивки не слизаха от лицата им.
— Сега внимателно, приятелю, не бъди нетърпелив. Бъди разумен и ще имаш достатъчно време за тази дивачка. — Те се изкикотиха отново и бутнаха Ричард напред.
Малката квадратна стая, в която се озова, имаше гол, мръсен под и висок поне пет метра таван. През един прозорец високо горе се прокрадваше слаба светлина. Миришеше на урина от гърнето, оставено встрани. В далечния ляв ъгъл лежеше свита на кълбо гола жена. Щом видя мъжете, тя се опита да се свие още повече в ъгъла. Стисна още по-здраво скръстените си около коленете ръце. Цялото й тяло бе покрито с мръсни петна, рани и драскотини. Мърлявото й лице бе обрамчено от дълга, къдрава, отдавна невчесана черна коса. Тъмните й очи заискриха с ненавист, когато погледна към четиримата мъже. Ако се съдеше по хитрите им усмивки, тя очевидно вече бе имала случай да се срещне с тях. Около врата й се виждаше масивна метална яка, свързана със стената чрез тежка верига.
Четиримата мъже влязоха в стаята и застанаха на различни места, облегнали гърбове в стената, като не отпускаха хватката около късите си копия, забити в земята. Ричард направи като тях и облегна гръб на стената вдясно от жената.
— Искам да говоря с духовете — каза той.
Мъжете примигнаха срещу него.
— Трябва да ги попитам как предпочитат да го направя.
— Има само един начин — каза мъжът с липсващия зъб. — Трябва да отрежеш главата й. Сега, след като на врата й има метална яка, това е единственият начин да се свали — като й отрежеш главата. Главата й трябва да бъде отделена от тялото.
— Дори и да е така, трябва да знам какво точно искат духовете. Трябва да говоря с тях. Трябва да знам какво точно искат да направя, за да… им доставя удоволствие.
Те се замислиха над думите му. Мъжът с липсващия зъб дори изду бузата си с език от напрежение. Накрая се оживи.
— Кралицата-майка и нейните жени пият джука, за да разговарят с духовете. Мога да ти донеса малко и тогава ти също ще можеш да го правиш.
— Добре тогава, донеси ми от тази джука, за да мога да разговарям с духовете и да разбера какво точно искат от мен. Не бих искал да допусна някаква грешка и да проваля жертвоприношението ви за сеитба.