С тържествени лица четиримата забързаха навън. Когато се убеди, че са достатъчно далеч, жената се изплю към Ричард. Изви гърба си като котка.
— Сега вече можеш да ме яхнеш. Като куче, каквото си. Ела, магьоснико, докажи, че можеш да яхнеш жена, която е вързана с верига за стената. Не можеш да ми направиш нищо по-лошо от другите кучета. — Тя отново се изплю. — Всички сте кучета!
Ричард протегна крак към нея и погали бедрото й.
— Не съм като тези мъже — каза той.
Тя се изтърколи по гръб. Разтвори ръцете и краката си и го погледна предизвикателно.
— Значи искаш да го направиш така, за да докажеш, че си нещо повече от тях.
Ричард скръцна със зъби.
— Я, престани. Не съм тук за това!
Тя млъкна и вдигна брадичката си, а в очите й проблесна внезапен ужас.
— Тогава значи искаш веднага да ме принесеш в жертва?
Ричард осъзна, че все още стиска здраво дръжката на меча. Беше забравил да успокои изражението на лицето си. Отпусна ръка и бликащата ярост на магията се уталожи. Жената чакаше, Ричард изсипа джуката на мръсния под.
— Дошъл съм да те изведа от тук. Казвам се Ричард. А ти?
Тя присви очи.
— Защо искаш да знаеш?
— Дошъл съм да те спася. Трябва да знам как се казваш. Не мога да те наричам „жено“!
Тя го изгледа мълчаливо.
— Аз съм Ду Чайлу.
— Как да те наричам — Ду или Чайлу? Или Ду Чайлу?
Тя сбърчи чело в недоумение.
— Ду Чайлу — това ми е името.
Ричард й се усмихна.
— Добре тогава, значи Ду Чайлу. Кой е твоят народ? Как се нарича?
— Ние сме Бака Бан Мана.
— И какво означава Бака Бан Мана?
Брадичката й отново се повдигна нагоре.
— Тези, които нямат господари!
Ричард се усмихна.
— Мисля, че си достойна за народа си. Нямаш вид на жена, която ще търпи господар.
— Говориш такива думи, но и ти като другите искаш да ме яхнеш.
Ричард поклати глава.
— Не. Казах ти, че не искам. Ще се опитам да те измъкна оттук и да те върна при твоя народ.
— Никой от моя народ не се е върнал, след като е бил пленен от Мадженди.
Ричард се наведе към нея.
— Тогава ще бъдеш първата! — Ричард изтегли меча си.
Тя отскочи назад към стената, вдигна колене към гърдите си с колене и зарови лице в тях. Ричард си даде сметка, че тя погрешно е изтълкувала движението му и се е свила така в очакване на най-лошото.
— Всичко е наред, Ду Чайлу, няма да ти причиня болка. Просто искам да махна яката от теб.
Тя се дръпна от него, след малко размисли и реши да предприеме друго вместо срамно отстъпление, така че се изплю отново в него.
— Да, като ми отрежеш главата. Защо не си кажеш истината? Искаш да ме убиеш и само чакаш да подложа врата си.
Ричард изтри плюнката от челото си. После протегна ръка и я сложи на рамото й, за да я успокои.
— Не, няма да ти причиня болка, с меча ще махна тази яка от врата ти. Как иначе да те освободя от нея? Ще се спасим, ще видиш. Позволи ми да я сваля от врата ти.
— Мечовете не могат да секат желязо!
Ричард вдигна вежда.
— Магическите могат.
Тя стисна очи и задържа въздуха си, докато Ричард внимателно я прегърна през раменете и намести главата й на коленете си. Приближи острието на меча до врата й. Беше виждал и преди Мечът на истината да сече желязо, знаеше, че магията ще свърши каквото трябва. Момичето не помръдна, когато той плъзна острието по дебелата метална яка. Миг по-късно се хвърли върху него. За секунда се бе вкопчила здраво в лявата му ръка. Зъбите й се врязаха в плътта му. Ричард замръзна на мястото си. Знаеше добре, че ако се опита да издърпа ръката си, зъбите й най-вероятно ще отделят мускула от костта. Дясната му ръка все още стискаше меча. Яростта на магията избухна в него. Използва яростта, за да блокира болката и да остане неподвижен. Пъхнал меча под яката, щеше да му е много лесно да извърти острието и да го забие в гърлото й. Дори да не успееше да я обезглави, пак щеше да я убие. И така щеше да се освободи от острите й зъби. Болката беше невъобразима.
— Ду Чайлу — успя да промълви той през стиснатите си зъби. — Пусни ме! Няма да ти направя нищо лошо. Ако имах намерение да ти причиня болка, точно в момента щях да го направя, за да те накарам да ме пуснеш.
Настъпи дълга тишина, в която се чуваше единствено учестеното му дишане. След това тя поотпусна хватката си, но не напълно, все още стискаше ръката му. Наклони глава на една страна.
— Защо? Защо искаш да ми помогнеш?
Ричард се вгледа в тъмните й очи. Успя да вдигне ръката си от меча и докосна хладния метал на яката около врата си.
— Аз също съм затворник. Аз също знам какво е да те държат с яка около врата. Не обичам яките. Макар да не мога да освободя себе си от това, мога да опитам да освободя теб.