— Кой си ти, за да задаваш въпроси на духовете? Направи каквото ти казват! Дай ми дрехите й!
Четиримата отскочиха назад като един. За миг го изгледаха, след което отидоха при ниските сандъци. Оставиха газените лампи встрани и отвориха капаците. Започнаха да ровичкат, разхвърляйки дрехите на всички страни.
— Ето, намерих ги! — каза единият от тях и извади фино изработена вълнена дреха. Светлокафявият плат бе украсен по дължина от разноцветни ивици. — Това е нейно. — Той извади и един колан от еленова кожа. — И това също.
Ричард ги грабна от ръката на мъжа.
— Чакайте тук!
Пътьом той грабна от земята и парче плат, което беше паднало на земята по време на яростното претърсване на сандъците. След това излезе бързо от стаята, преди да могат да го попитат още нещо.
Ду Чайлу го чакаше със скръстени на гърдите ръце. Когато видя какво носи той, ахна. Притисна роклята до гърдите си. Очите й се напълниха със сълзи.
— Молитвената ми рокля. — Тя обви с ръце врата му и като се повдигна на пръсти, започна да го целува по цялото лице. Ричард я отблъсна от себе си и се опита да приглади гъстите й черни коси.
— Добре, добре, облечи се. Побързай.
Цяла сияеща, тя пъхна роклята през главата си и промуши ръце през дългите ръкави. От външната страна на всеки ръкав и през раменете минаваше ивица от разноцветни нишки. Роклята беше дълга до под коленете й. Докато пристягаше колана на кръста си, Ричард забеляза, че от крака й още тече кръв към стъпалото, от мястото, където мъжът я бе намушкал с копието си.
Той застана на едно коляно пред нея и й направи знак с ръце.
— Вдигни си роклята. Вдигни я!
Ду Чайлу го погледна и изви вежда.
— Току-що прикрих голотата си, а ти искаш отново да я открия.
Ричард прехапа устни и размаха парчето плат пред очите й.
— Кървиш. Трябва да превържа раната ти.
Тя се изкикоти, повдигна полите на роклята си и протегна крак, съблазнително завъртайки го насам-натам. Ричард бързо превърза раната и стегна плата на възел. Тя извика от болка. Той си помисли, че така й се пада, но все пак се извини. Хвана я за ръката и я поведе през стаите. Когато стигнаха до последната, изръмжа на четиримата мъже да останат по местата си. Без да пуска ръката й, я поведе през уличките на града към площада. Забеляза главите на трите коня да стърчат над морето от бръснати глави. Проби си път натам.
Четиридесет и трета глава
Макар мечът да бе прибран в ножницата, Ричард усещаше приливите на магията. Яростта изпълни цялото му същество. Той й се отдаде напълно, освобождавайки съзнанието си от всички задръжки. Навлизаше в мълчаливия свят на своето същество. Свят на мрачно осъзнаване на собствената си същност.
Онзи, който носи смърт.
Сестра Вирна пребледня, когато забеляза, че той води зад себе си Ду Чайлу, а когато видя поведението му, лицето й стана бяло като платно.
Без да й каже нито дума, Ричард грабна лъка, окачен отстрани на седлото и като пухтеше от усилието, се опита да приближи тетивата до самия лък. След това извади две стрели с метални върхове от колчана, окачен на седлото на Бони. Гърдите му се издуваха от гняв.
Цялото множество се обърна към него. Заля го вълна от учудени погледи. Онези, които стояха по-назад, подскачаха, за да видят какво става. Жените в черно също извърнаха глави. Кралицата-майка го гледаше втренчено.
Лицето на Сестра Вирна вече бе огненочервено.
— Ричард! Какво си въобразяваш, че…
Той й махна с ръка.
— Млъквай!
С лък и стрели в ръка той се метна на седлото. Множеството утихна. Ричард се насочи към Кралицата-майка.
— Говорих с духовете!
Ръката й се плъзна нагоре към възела на камбаната. Точно този знак му бе необходим. Необратимото решение бе взето.
Той освободи магията в себе си.
С рязко движение зареди едната стрела в лъка. Издърпа тетивата. Извика мишената. Стрелата излетя.
Въздухът изсъска след летящата стрела. Тълпата ахна. Преди стрелата да достигне целта, докато свистящият шум още се чуваше във въздуха, Ричард зареди и се прицели.
Първата се заби здраво с тъп звук. Точно там, където бе изпратена. Кралицата-майка нададе къс вик от болка и изненада. Проникнала в плътта между двете кости на китката, стрелата прикова ръката й към стълба и й попречи да дръпне въжето, за да удари камбаната. Към въжето се протегна другата й ръка.
Втората стрела беше застинала във въздуха, заредена, готова, в очакване.
— Едно движение към камбаната и втората стрела ще прониже дясното ти око!
Жените в черни дрехи паднаха на колене и заридаха. Кралицата-майка се вкамени. По ръката й течеше кръв.