Магията падна ниско над площада като мъгла в долина, безплътна и същевременно много истинска, недвусмислено доказателство за гнева му, който докосваше всички присъстващи.
Ричард скочи от коня. Мъжете отскочиха още няколко крачки назад. Сестра Вирна не можеше дума да промълви от ярост. Той никога не я беше виждал в подобно състояние. Стоеше неподвижна, сякаш парализирана, със стиснати юмруци. Ричард насочи очите и гнева си към нея.
— Качвай се на коня си, Сестро. Тръгваме!
Челюстта й щеше всеки миг да се разтроши на парчета от напрежението в стиснатите й зъби.
— Ти си луд! Ние няма да…
Ричард размаха пръст пред нея.
— Ако искаш да спориш с някого, Сестро, можеш да останеш и да си спориш с тези хора. Сигурен съм, че те няма да ти откажат. Отивам в Двореца, за да сваля яката от врата си. Ако искаш да дойдеш с мен, качвай се на коня.
— Няма да стане. Не можем да пътуваме през земите на Мадженди. Ние сме изгнаници.
Ричард посочи Ду Чайлу.
— Тя ще ни води до Двореца на пророците през земите на Бака Бан Мана.
Ду Чайлу скръсти ръце и се усмихна важно на Сестрата.
— Ти наистина си луд, не можем…
Ричард изскърца яростно със зъби, магията продължаваше да го изпълва с гняв.
— Ако искаш да стигнеш с мен в Двореца на пророците, качвай се на коня си. Аз тръгвам!
Ду Чайлу остави Ричард да напъха свещения нож в кожения й колан.
— Натоварих те с отговорност. Ще трябва да се справиш с нея. А сега качвай се на този кон.
Внезапно притеснена, Ду Чайлу отпусна ръце, хвърли бърз поглед към коня, след това отново обърна глава към Ричард.
— Не желая да яздя този звяр. Смърди.
— Както и ти! — изрева Ричард. — Качвай се на коня!
Тя отскочи назад. Очите й се изпълниха с ужас пред неговия святкащ поглед. Тя преглътна, опитвайки се да си поеме въздух.
— Сега вече знам какво е Търсач! — Тя се качи на гърба на Джералдин, Сестрата яхна Джесъп, а Ричард — Бони.
Един последен поглед към мъжете на площада и Ричард пришпори коня. Тръгна в галоп. Другите два коня веднага го последваха.
Магията искаше кръв, крещеше за нея. Ричард копнееше някой да се опита да го спре. Никой не го направи.
— Моля те — каза Ду Чайлу, — вече почти мръкна. Не може ли да спрем или поне да ме оставиш да вървя пеш. Това животно ми причинява болка. — Тя се беше вкопчила на живот и смърт в седлото на Джералдин и подскачаше отгоре като чувал с картофи, докато кобилата тичаше в тръс. Цветните ивици пъстър плат по роклята й се тресяха. Ричард чуваше коня на Сестра Вирна да препуска някъде зад тях, но не се обърна. Само хвърли един поглед към слънцето, залязващо зад плътната стена от клони. Заедно със светлината угасваше и яростта му. За момент му бе минало през ума, че тя никога няма да утихне. Ду Чайлу вдигна брадичка и посочи с нея надясно, страхувайки се да махне ръката си от седлото.
— Ей там, между тръстиките, има малко езерце. Край него има и полянка.
— Сигурна ли си, че сме в земята на Бака Бан Мана?
Тя кимна.
— Да, вече от няколко часа. Нашата земя е. Познавам това място.
— Добре, ще спрем да пренощуваме. — Той хвана коня й и тя, стенейки, се плъзна на земята и започна да разтърква с длани задните си части.
— Ако и утре ме накараш да яздя това животно, ще те ухапя!
За пръв път, откакто напуснаха Мадженди, Ричард се усмихна. Зае се да разседлава конете и изпрати Ду Чайлу да донесе вода от езерото с една кофа. Когато тя се скри между тръстиките, Сестра Вирна събра съчки и запали огън, използвайки магията си. Когато той свърши с конете, ги завърза с дълги въжета, за да могат да пасат на воля.
— Предполагам, че е редно да ви запозная — каза Ричард, когато Ду Чайлу се върна. — Сестро Вирна, това е Ду Чайлу, Ду Чайлу, това е Сестра Вирна.
Сестрата очевидно се бе поуспокоила или поне бе сложила на лицето си маска, прикриваща яростта й.
— Радвам се за теб, Ду Чайлу, задето не умря днес!
Ду Чайлу я стрелна с поглед. Ричард знаеше, че тя смята Сестрите на светлината за вещици.
— Въпреки това ми е мъчно — добави Сестрата — за всички онези, които ще умрат вместо теб.
— Ти не се радваш за мен. Искаше да умра. Искаш всички Бака Бан Мана да измрат.
— Това не е вярно. Не искам никой да умира. Но знам, че не мога да те убедя в това. Така че мисли каквото си искаш.
Ду Чайлу извади свещения нож от колана си и размаха острието пред очите на Сестра Вирна.
— Те ме държаха вързана на онази верига три луни — тя погледна зелената дръжка и посочи една от сцените, гравирани върху нея. — Онези кучета правеха това с мен.