— Ще го направя. Ще използвам твоя подарък така, както ми каза — Тя скри свирката в роклята си. — Благодаря, че ми помогна да донеса мир за моя народ.
— Това е най-голямата ми надежда. Мирът.
— Мирът — въздъхна Сестра Вирна и погледна критично Ричард. — Нима мислиш, че е толкова просто? Мислиш ли, че след три хиляди години можеш да спреш убийствата? Че заради твоето случайно появяване навиците на хората ще се променят? Ти си едно наивно дете! Макар престъпленията на бащата да не преминават върху сина, ти разсъждаваш толкова опростено, че причиняваш същата вреда като баща си.
— Ако си мислиш, Сестро, че бих участвал в човешки жертвоприношения, много се лъжеш. — Той се накани да извърне глава от нея, но изведнъж спря и отново я погледна. — Каква вреда съм предизвикал аз? Кое убийство е извършено заради мен?
Вирна се наведе към него.
— Ами да вземем например това: ако не помагаме на родените с дарбата — такива като теб, — тя ще ги убие. Както може да убие и теб. Как си мислиш, че ще отвеждаме тези момчета в Двореца оттук нататък? Вече няма да можем да прекосяваме земите на Мадженди. — Тя погледна Ду Чайлу. — Тя обеща само, че ще те преведе през земите на нейния народ. Не е казвала, че ще го направи и за другите. — Сестра Вирна се изправи. — Заради онова, което направи днес, ще умрат много момчета с дарба.
Ричард се замисли за миг. За пръв път магията на меча го бе изтощила до краен предел. Единственото, от което се нуждаеше, бе сън. Нямаше никакво желание да разрешава сложни задачи или да спори. Накрая погледна Ду Чайлу.
— Когато мирът между Мадженди и твоя народ е факт, преди да засадят нивите си за втори път, трябва да приемеш още едно условие. Трябва да им кажеш, че заради края на убийствата и в чест на мира, от тях се иска да разрешават на Сестрите да преминават през земята им.
Тя го гледаше в очите и накрая кимна с глава.
— Твоят народ ще направи същото. — Ричард присви очи и се обърна към Сестра Вирна. — Сега доволна ли си?
— Спомняш ли си в Долината, когато уби онова чудовище? От тялото му изпълзяха хиляди змии. Сега не е по-различно. Просто е невъзможно — продължи тя — да си припомня всички лъжи, които изрече днес. И преди съм те упреквала за това, че лъжеш, и съм те предупреждавала да не го правиш. Казах ти днес да не развърташ брадвата над главата си, но ти го направи въпреки предупреждението ми. Изключено е да изброя всичките неизпълнени заповеди само за един ден. Това, което направи днес, не само че не постави край на убийствата, а ги започна с нова сила.
— Сестро Вирна, аз съм Търсачът, а не твой ученик. Като Търсач аз не мога да допусна да се пилее човешкият живот. На когото и да било. Смъртта на останалите е отделен въпрос. Не можеш да го използваш като нещо, което оправдава жертвоприношението с хора. В това не бих допуснал компромиси. И не мисля, че искаш да ме накажеш, задето съм попречил да бъде извършено нещо, за чийто край отдавна мечтаеш.
Напрежението от лицето й изчезна.
— Като Сестра на светлината не притежавам силата да променям нещата. Вярна на задължението си да спасявам живота на колкото се може повече хора, трябваше да се съобразявам с порядките, установени преди три хиляди години. Признавам, че го правех с отвращение и в известна степен се радвам, че свали от мен това бреме. Но това не омаловажава проблемите, които ще създаде стореното от теб днес, смъртта на много хора. Когато сложи Рада’Хан на врата си, ти ми каза, че е по-страшно да държиш в ръка веригата, отколкото да носиш самата яка. Сега разбирам, че си бил прав. — В очите й заблестяха сълзи. — Ти превърна моята голяма любов, моето призвание, в страдание. Вече не желая да те наказвам, задето прояви неподчинение. След няколко дни пристигаме в Двореца и най-после ще съм изпълнила задължението си към теб. Други ще се заемат с обучението ти. Ще видиш как ще се държат с теб, когато не изпълняваш нарежданията им. Ще се убедиш, че останалите няма да проявят такова търпение, каквото проявявах аз. За разлика от мен, те ще използват яката. А когато го направят, убедена съм, ще започнат да съжаляват дори повече от мен за това, че държат в ръцете си веригата на твоя Рада’Хан.
Ричард пъхна ръце в джобовете и се загледа в гъстата дъбова гора.
— Съжалявам, Сестро, че се чувстваш така, но мисля, че те разбирам. Макар да признавам, че се противих да ти бъда затворник, онова, което се случи днес, не беше въпрос на отношения между нас двамата. Ставаше дума да се отстоява правдата. Като човек, който иска да ме обучава, се надявах да поемеш заедно с мен моралното задължение. Мислех, че Сестрите не биха искали да учат как да използва дарбата си човек, който се огъва пред обстоятелствата. Сестро Вирна, не го направих, за да те дразня. Просто не бих могъл да живея в съгласие със себе си, ако бях позволил под носа ми да бъде извършено убийство. Още по-малко да го извърша със собствените си ръце.