Калан се наведе и разгледа лицата в снега, но не видя онова, което търсеше. Огледа пленените офицери. И там го нямаше. С каменното си изражение на Изповедник тя се обърна към един от Келтонските офицери в края на редицата.
— Къде е Ригс?
Той я изгледа гневно, след това се изплю. Калан вдигна очи към мъжа, който го държеше. Прокара пръст през гърлото си. Той не се поколеба. Офицерът се строполи на земята.
Тя се вгледа в лицето на следващия.
— Къде е Ригс?
Очите му се завъртяха бясно наоколо.
— Не знам!
Калан отново прокара пръст през гърлото си. Когато и той се строполи на земята, тя погледна към следващия — офицер от армията на Д’Хара.
— Къде е Ригс?
Очите му щяха да изскочат от орбитите, но не заради двата трупа пред себе си. Причината за ужаса му беше тя — духът, който виждаше. Той облиза устни.
— Той беше ранен от Майката Изповедник. Искам да кажа от теб. Преди — гласът му потрепери. — Когато беше… жива.
— Къде е той!
Той подскочи и заклати енергично глава.
— Не знам, велики дух! Беше ранен, конят го ритна в лицето. За него се грижеха лекарите. Не знам къде са палатките им!
— Кой знае къде са палатките на лекарите?
Повечето мъже затрепериха и заклатиха отрицателно глави. Калан пристъпи с коня си напред. Спря пред едно познато лице.
— Генерал Карш. Изключително ми е приятно да се срещнем отново. Къде е Ригс?
— И да знаех, нямаше да ти кажа — изхили се той насреща й. — Гола изглеждаш по-добре, отколкото си представях. Защо са ти тия малчугани? Ние ще те оправим по-добре от тях.
Мъжът, който го държеше, изви ръката му така, че той изкрещя от болка.
— Покажи уважение към Майката Изповедник, келтонска свиньо!
— Уважение ли? Към една курва с меч в ръката? Никога!
Калан се наведе към него.
— Тези момчета, както ги наричаш, държат меч над главата ти. И искам да ти кажа, че всеки от тях е повече мъж от теб. Нали искаше война, Карш. Ето ти война! Имаш истинска война, а не клане на жени и деца. Война, предвождана от Майката Изповедник. Жена. Безмилостна война.
Тя стоеше изправена на седлото си, без да се притеснява от погледа му, който се впиваше в гърдите й.
— Имам едно съобщение, Карш. Съобщение за Пазителя. Ти скоро ще отидеш при него. Предай му, че съм казала да осигури достатъчно място. Решила съм да върна у дома всичките му последователи.
Очите й преминаха през цялата редица на пленените офицери. Тя прокара пръст през гърлото си с бърз жест. И получи също тъй бърз отговор.
Докато телата падаха на земята, тя изкрещя, ръката й се стрелна към врата. Разтърси я ужасна болка. Беше на съвсем същото място… Почувства болката от докосването на устните на Мрачния Рал до врата си, болката, която бе изпитала, когато той дойде в къщата на духовете и беляза Ричард с ръката си. Когато я целуна по врата и й обеща невъобразими ужаси.
Мъжете се спуснаха към нея.
— Майко Изповедник! Какво става?
Тя махна ръката от врата си. По белите й пръсти имаше кръв. Не можеше да си обясни откъде го знае, но беше напълно убедена, че това е кръв, изсмукана от идеалните, безупречно бели зъби на Мрачния Рал.
— Майко Изповедник, имаш кръв по врата!
— Няма нищо! Добре съм! Сигурно ме е драснала някоя стрела, това е всичко. — Тя възвърна самообладанието си. — Набийте на кол главите на офицерите, нека войниците ги видят, за да знаят, че вече няма кой да ги води в боя. И по-бързо!
Докато и последната обляна в кръв глава бе набита на кол, от всички страни започнаха да прииждат вражески войници. Повечето бяха пияни и се заливаха от смях, сякаш всичко беше само пиянска шега. Но макар неефективни и тромави, броят им бе притесняващ. Бяха като пчелен кошер — на мястото на всеки убит заставаха по десет нови. Галеанците се биеха ожесточено, но не можеха да се мерят с безбройните им орди. Мъжете, с които тя бе говорила, убеждавала, вдъхновявала, гълчала и насърчавала с усмивка, падаха под вражеските мечове с болезнени викове. Бяха се задържали в лагера твърде дълго.
Някъде напред също вилнееше битка. Галеанците бяха принудени да отстъпят. Ако това продължеше прекалено много, нямаше да имат шанс за бягство. Не можеха да се върнат по начина, по който бяха дошли, покрай мъжете, които бяха имали време да се освестят и да изтрезнеят от гледката наоколо. Без ефекта на изненадата те бяха просто група голи момчета и една жена. Ако опитаха втори път онова, което веднъж се бе оказало успешен номер, щяха да умрат до един. Трябваше да продължат напред през Ордена и да излязат от другата страна на долината.