— Ако си отпочинала както трябва и…
Тя го прекъсна с поглед.
— Да, Майко Изповедник. Ще те събудя.
Когато влезе в заслона, Калан пийна от горещия чай и потрепери. Зави й се свят. Успя да поеме едва няколко глътки и се отпусна в импровизираното легло. Ще се почувствам по-добре, щом отпочина достатъчно, опита се да убеди сама себе си. Най-после усети как силата й се възвръща и гърдите й се изпълниха с познатото чувство. Зави се плътно с кожената наметка. Замисли се за хилядите неща, за които трябваше да се погрижи. Тревожеше се за войниците, които сега атакуваха, и за онези, чийто ред идваше утре сутринта. Сърцето й се свиваше за всеки един от тях. Бяха толкова млади. Тревожеше се за онова, което започна тази нощ. Война! Но нали не тя я бе предизвикала. Тя просто отказа да обрече тези няколко хиляди млади невинни хора на сигурна смърт. Нямаше друг избор. Като Майка Изповедник носеше отговорността за хората в Средната земя. Ако не бяха спрели Императорския орден, досега да са измрели още хиляди. И още толкова живи щяха да бъдат превърнати в роби.
Отново се сети за младите жени от двореца в Ебинисия. Лицата им за пореден път изплуваха пред очите й. Толкова много й се искаше да отмъсти за тях. Нямаше да остави на мира Императорския орден, без да са си платили всичко. Утре сутринта още веднъж щеше да поведе своите войници срещу врага. Така щеше да отмъсти за момичетата и за всички останали.
Ако не бяха се опитали да спрат Императорския орден, още много невинни хора щяха да бъдат подложени на клане. Магията, независимо добра или лоша, заедно с всички нейни създания щяха да изчезнат завинаги.
У Ричард имаше магия.
Мисълта й отлетя към Ричард. И тогава се разплака. От очите й закапаха сълзи, изпълнени с надежда, че може би той не я мрази заради онова, което тя му причини. Молеше се да е разбрал защо тя трябваше да го направи, да й е простил. Тя би направила всичко за него, за да го спаси, за да запази живота му. Сълзите й капеха, но трябваше да се успокои. За пръв път през този ден мисълта й беше заета с нещо друго освен с кръв, убийства и битки.
Изведнъж се замисли за други неща извън Ордена. За неща, които също бяха много важни. За Мрачния Рал. За онзи, който беляза Ричард. Сестрите на светлината взеха Ричард при себе си. За да му помогне, трябва да стигне до Ейдиндрил и да намери Зед, който знае…
Ричард трябва да спре Пазителя.
Калан се намръщи в мрака, сгушена в кожената си наметка. Воалът към отвъдния свят все още не е възстановен. А тя губи ценно време да се бие с ордите на Д’Хара.
В главата й зазвуча отново смехът на Мрачния Рал.
Докосна врата си и напипа разкъсаната кожа. Изглежда, е било истина. Изправи се. Какво да прави? Трябва да помогне да бъде попречено на Пазителя. Шота беше казала, че воалът е разкъсан. Същото твърдяха и Мрачният Рал и Дена. Дена беше заела мястото на Ричард до Пазителя, за да може той да живее и да възстанови воала към отвъдния свят.
Трябва да отиде при Зед. Не бива да стои повече тук и да си играе на войник!
Но след като Императорският орден още не е спрян…
Но след като воалът е разкъсан…
Трябва да стигне до Ейдиндрил. Трябва да намери Зед. Тези мъже могат да се бият и без нея. Нали това им е работата. Тя е Майката Изповедник. Не може повече да рискува живота си, когато Средната земя — светът на живите — е в опасност. Затова Мрачният Рал се беше присмял на нейната лудост.
Калан отпи глътка чай и хвана чашата с две ръце, за да усети топлината в пръстите си. Тя беше вождът на Средната земя и трябваше да действа именно като вожд. Допи чая си, от горчивия вкус смръщи чело.
Беше точно това — вожд на Средната земя. Трябва да стигне до Ейдиндрил, да събере Съвета и да изпрати силите му срещу насилниците. Без нея няма да обърнат внимание на заплахата и всичко ще е загубено.
Освен това Ричард също разчита на нея, за да намери помощ. Само тя може да повика Зед. Без нея Ричард и всички живи са загубени.
Нищо чудно, че Мрачният Рал й се присмива. Беше допуснала врага да победи здравия й разум. Забрави дълга си и даде на Пазителя време да изпълни плановете си.
Но сега разбра какво трябва да направи.
Галеанските войници вече знаеха достатъчно, за да продължат сами войната. Това, което направи, беше правилно, но вече е време да ги остави да си вършат работата. А тя да се заеме със своята.
Трябва да стигне до Ейдиндрил. Реши. Въпреки че Ричард не беше с нея физически, той й помогна да открие истината в цялата бъркотия, да намери правилния път, по който трябва да се тръгне, и да види по-ясно дълга си.
Погледна чашата си — беше празна. Главата й се замая. Очите й не можеха да стоят повече отворени. Беше толкова изморена.