Загрижеността й за Ричард и неспокойствието, с което приемаше този странен, бездънен сън, й помогнаха бавно, внимателно да напипа пътя обратно. Въпреки това й се стори, че е отнело часове.
Тя изпъшка отчаяно и се събуди. Главата й пулсираше и се въртеше болезнено. Из цялото тяло я бодваха тънки, безжалостни иглички. Тя се изправи с усилие, седна и огледа тъмния заслон. Свещта догаряше. В ушите й отекна тишината. Помисли си, че може би има нужда от студен въздух, за да се събуди. Когато тръгна към изхода, усети ръцете и краката си дебели и тежки. Навън се развиделяваше. Вдигна поглед и мярна сред дърветата блещукащите звезди. Дъхът се замъгляваше пред лицето й, докато се опитваше да се закрепи на омекналите си крака. Направи крачка напред, но се спъна в нещо и падна тежко по лице върху снега. Огледа се, без да вдига глава от земята. От няколко сантиметра разстояние я гледаха чифт стъклени очи. В снега близо до нея лежеше млад мъж. Беше се спънала в краката му. Гърлото му беше прерязано от ухо до ухо и главата му беше извита в невъзможен ъгъл спрямо тялото. Виждаше се дори прерязаната му трахея. Снегът беше червен от кръв. Тя преглътна тежко и се опита да се изправи. Едва повдигна глава и видя тъмните очертания на другите тела наоколо. Всички бяха на войници от Галеанската армия. Мечовете им стояха непокътнати в ножниците. Бяха умрели, без дори да имат възможност да се защитят.
Мускулите на краката й се напрегнаха, готови да хукнат всеки миг, но тя успя да потисне напиращото желание да избяга и остана да лежи на земята. В мъглата на полуразбуденото си съзнание се опита да мисли. Мисълта й сякаш бе вкочанена в някакъв странен капан на съня. Не можеше да се съсредоточи. Някой беше убил тези мъже и вероятно още се мотаеше наблизо. Трябваше да намери начин да се накара да мисли. Докосна с пръсти мъртвата ръка на войника. Беше още топла. Станало е преди малко. Може би това я беше събудило.
Вгледа се между дърветата. В сенките им се движеха мъже. Видяха я и се приближиха, образувайки кръг около нея. Чуваха се смеховете и подвикванията им. Тя ги разпозна — дванайсетина войници от армията на Д’Хара и няколко Келтонци. Императорският орден. Калан скочи на крака.
Мъжът, който беше най-близо до нея, имаше подпухнала червена рана върху лявата страна на лицето — от слепоочието до челюстта. Там, където го бе достигнало копитото на Ник. Виждаха се шевовете, които придържаха плътта. Той се ухили зловещо. Беше генерал Ригс.
— Е, добре, най-накрая те намерих, Изповедник!
Калан, както и всички останали, подскочи, щом в кръга се втурна тъмна сянка, надаваща боен вик. Всички извърнаха глави в посока на шума, а Калан направи няколко крачки назад. Пред очите й блесна лъскавото сърповидно острие на огромна бойна брадва. Един замах и двама мъже се строполиха на земята. Беше Орск. Очевидно той също я търсеше отдавна, за да може да я защити. Докоснатият от Изповедник никога не се предава.
Краката й бяха изтръпнали, но тя се впусна да бяга с всички сили. Зад нея избухна вълна от крясъци и викове. Стомана се срещаше със стомана. Орск посичаше войниците един след друг и ръмжеше зловещо.
Докато Калан тичаше през гората, в лицето я удряха борови клони. Изсъхнали клони и храсти разкъсваха дрехите й. Тя се движеше като в сън. От време на време върху главата й падаше буца сняг, отронила се от някой разклатен клон. Не можеше да заповяда на краката си да се движат достатъчно бързо.
Мъжът, който я следваше по петите, се хвърли към нея запъхтян. Докопа я за крака и тя тежко се строполи на земята. Изрита го с всичка сила и изплю снега от устата си. Опита се да продължи напред. Мъжът я дръпна към себе си и се вкопчи в колана й. След това се хвърли върху нея. Червеното лице с ужасната рана бе почти прилепнало до нейното. Доволен от себе си, той се хилеше триумфално. Назад, между дърветата, се водеше страшна битка. Двамата с Ригс бяха сами и тя се опита да се изплъзне от ръцете му. Той грубо я сграбчи за косата и прилепи главата й до земята. С другия си юмрук я удари в стомаха толкова силно, че изкара въздуха от дробовете й. Веднага след това я удари още веднъж. Докато се опитваше отчаяно да си поеме въздух, усети как вътрешностите й се преобръщат и й прилошава неимоверно.