Ричард отпусна ръцете си.
— Трябва да се справим с тридесет души, които идват, за да ме убият, а ти ми разправяш бабини деветини? Сестро, вече ти казах, че не знам изобщо какво означава това. Ако искаш да помогнеш, кажи ми нещо полезно.
Тя се обърна настрани и тръгна към конете.
— Ще ти кажа! Понякога пророчествата помагат, като изпращат помощ през времето, дават ключа, с който може да се отвори вратата на познанието. Вярвам, че в твоя случай има нещо такова. То се отнася за теб. Трябва да намериш начин да го използваш. Ти си този, който трябва да го направи. Само ти можеш да ни спасиш.
Ричард гледаше след нея, докато тя се опитваше да успокои раздразнените животни. И преди се бе замислял над това пророчество, търсейки смисъла му. Какво ли би могло да означава? Понякога имаше чувството, че е стигнал до предела на прозрението, но то винаги му се изплъзваше точно преди да е постигнал целта си. Беше използвал меча много пъти и познаваше възможностите му. Но знаеше също, че те не са безгранични. Срещу един противник мечът беше безспорен победител, но в случая Ричард бе сам, а противниците — много. Мечът не можеше да помогне срещу тридесет души наведнъж.
— Добри бойци ли са? — попита Ричард.
— Бака Бан Мана са несравними. Бият се изключително добре. Майстори на острието, обучавани от сутрин до вечер, всеки ден, години наред. Дори на нощна светлина. Готовността за борба при тях е нещо като религия. Когато бях млада, видях един от майсторите на острието от Бака Бан Мана, който беше проникнал в гарнизона на Танимура, да убива близо петдесет добре въоръжени войници. Чак след това го заловиха. Те се бият като непобедими духове. Някои хора вярват, че наистина са такива.
— Чудесно — каза Ричард под мустак.
— Ричард — тя не го погледна, — знам, че двамата с теб не си пасваме добре. Очите ни виждат едно и също нещо, но всеки го приема по различен начин. Идваме от различни светове и двамата сме твърдоглави и не се обичаме особено много един друг. Но искам да знаеш, че в този случай не проявявам капризи или инат. Беше прав, като каза, че това касае теб като Търсач, а не като мой ученик. По някакъв начин, който не разбирам, това също е свързано с пророчеството. Ти си във вихъра на събитията. А аз се явявам просто страничен наблюдател. И въпреки че е така, умреш ли ти, аз също умирам. — Сестрата най-сетне го погледна. — Не знам как да ти помогна, Ричард. Заобиколени сме от хора, дошли да видят какво ще стане, и знам, че ако опитам да се намеся, ще ме убият. Има го в пророчеството — ти и Бака Бан Мана. Аз не играя никаква роля в този случай. Но ако умреш ти, ще умра и аз. Не знам какво означава пророчеството и виждам, че ти също не знаеш. Но въпреки това не преставай да мислиш за него и може би в даден момент ще ти стане ясно как трябва да го използваш. Ако можеш, опитай се да използваш и своя Хан.
Ричард стоеше с ръце на хълбоците.
— Добре, Сестро, ще опитам. Съжалявам, че не съм добър в гатанките. Но ако ме убият, благодаря ти, че се опита да ми помогнеш.
Той вдигна поглед към небето, където черен воал от облаци скриваше луната. Мракът беше на страната на онези, които се спотайваха в гората около тях. Нямаше причина и Ричард да не използва това прикритие. Той беше горски водач и в тъмната гора се чувстваше като у дома си. Беше прекарал стотици часове в игри с другите водачи. Това беше и неговата естествена среда, не само тяхната. Нямаше да се наложи да играе по правила, които само те познават. Приклекна и се отдалечи от Сестрата и конете към тъмните дървета, където се превърна в една от дебнещите сенки. Откри първия, който гледаше не там, където трябва. Неподвижен и смълчан, облечен в широки дрехи, паднал на едно коляно, той се взираше в тъмния силует на Сестра Вирна. В единия си юмрук стискаше здраво късо копие, чийто край бе забит в пръстта. Край него на земята имаше още две подобни. Ричард се съсредоточи върху дишането си, успокои го и се плъзна зад мъжа. Стъпка, спиране. Още една. Пак спиране. Приближи се съвсем. Протегна ръка. Когато стигна на сантиметри от копието, ръката му се вкамени — мъжът извърна глава и скочи на крака, но Ричард бе прекалено близо. Докато другият успее да реагира, той вече му нанасяше удар със собственото му копие отстрани по главата. Онзи мигновено се строполи на земята, без да има време да вдигне тревога.
„Един по-малко“, помисли си Ричард, щом се изправи. И то без да се налага да го убива. Или поне се надяваше, че не го е убил. В мрака се появи още една фигура. И още една от другата страна. Изведнъж Ричард видя, че го обкръжават от всички страни. Преди да направи и крачка, бе заобиколен.